Казват че една картина струва 1000 думи. Всъщност, казал го е Ибсен. Питам се защо е предпочел да го каже, вместо да го нарисува?
Според Чърчил успехът се състоял в това да преминаваш от провал към провал без да губиш ентусиазъм. Съвсем друго чувствал художникът Едуар Мане. Когато на 49-годишна възраст бил награден с ордена на Почетния легион, той споделил: "Някога това щеше да реши бъдещето ми, но сега е прекалено късно за да компенсира 20-те години на неуспехи и поражения".
Кое е Успехът: да не позволиш на калта на живота да полепне по теб или да бъдеш победен от калта, докато правиш по-чист и красив живота на другите? Чий живот е по-добра илюстрация на Успеха: този на Чърчил или този на Мане? През 1982 г. Ридли Скот направи шедьовъра Blade Runner по творбата на Филип К. Дик "Сънуват ли андроидите електрически овце". Действието на Blade Runner се развива през 2019 г. в дъждовния Лос Анджелис, пълен с: андроиди, дошли от външните колонии; летящи коли и какво ли още не.
Днес живеем в 2019 г., но от летящите коли и външните колонии няма и помен. Фантазьорите Дик и Скот "предвидиха" доста неща, които не се случиха, но не можаха да предвидят нещата, които се случиха. Например това, че вместо да гледат горящи бойни кораби край съзвездието Орион, андроидите се излежават на топло в джобовете ни. Математиката
Могат да бъдат изчислявани и доказвани основно прости неща за простите неща. Да, обаче простите неща имат склонността да се комбинират с други прости неща, като в процеса на комбиниране се появяват много по-сложни и необясними неща. Например, математиците са наясно че с комбинирането на 5 сака и 3 панталона могат да се получат 15 костюма, но са безсилни да опишат математически модата и да дадат обосновани предположения за посоката на развитието ѝ. Словото Пред истинското изкуство думите са безсилни. То е по-убедително когато те заведат до него и безмълвно ти го посочат с пръст, отколкото когато ти го обяснят. Казано а'ла Витгенщайн, какво е изкуството не може да се каже, но може да се покаже. В картината "Меланхолия I" от Албрехт Дюрер се крие един от най-известните магически квадрати. Звучи странно, нали? Хем е известен, хем се крие? Да, от една страна е известен: а) на математиците - като магически квадрат (на прост български: квадрат с N реда/колони, съдържащ естествените числа от 1 до N^2, подредени така че сумите на редовете, колоните и диагоналите да са равни), б) на историците - като магически квадрат, средните клетки на чийто най-долен ред показват годината (1514) в която е починала майката на твореца; смъртта ѝ е провокирала меланхолията, а оттам и картината, нарисувана през същата година. И аз съм математик и историк в някаква степен, защото обичам да се ровя в математиката и историята, и да откривам по нещо. И мен ме мъчи меланхолията, защото тази година почина моята майка. Затова, с меланхоличното си вътрешно око, открих нещо което меланхоличният Дюрер е целял (за да се получи споменатото 1514), но което е останало скрито за наблюдателите: Симетрично разположените четворки от последователни числа (първа-последна и втора-предпоследна) образуват симетрични еднакви трапеци, обърнати на 180 градуса един спрямо друг. P.S.
10 Април 2020 Гледам че през последните десетина дни този текст доста се чете; вероятно някой го е споделил с Фейсбук-приятелите си. Заглеждам се с "нови" очи в картинката с трапеците и откривам още нещо: Сумите на числата от върховете на синия (3,2,14,15) и червения (10,11,7,6) шестоъгълници също са равни на 34 (магическата константа на квадрата). Чудя се защо, от всичките 20 различни доказателства, създателите на статията "Ойлерова характеристика" в Уикипедия са избрали любимото ми доказателство (дело на Коши, от 1811 г.). Мисля, мисля, и не мога да измисля нищо по-добро от това:
Мотото "Красотата е в очите на наблюдателя" е оправданието на занаятчията. Изкуството на Твореца разкрасява гледката на много наблюдатели, без значение дали гледат "отдолу" или "отвисоко". P.S. 03.06.2020 Две години по-късно, откривам същия извод направен от Марио Варгас Льоса в книгата A Writer's Reality: От гледна точка на културата, най-красивите моменти в цивилизацията са се случвали когато границите разделящи популярната и креативната литература са изчезвали и литературата се е превръщала в две неща едновременно: нещо което обогатява цялата публика независимо от манталитета, знанието и образованието, и което същевременно е креативно, артистично и популярно. Дикенс, Юго и Дюма са изключително успешни примери ... "Понеже нямаме календар и не знаем датата, завършваме така ... цуни ни гъза"
Отаман Иван Сирко, от името на всички запорожци (краят на писмото на запорожците до турския султан Мехмед IV) Спомняте ли си картината от Репин "Запорожци пишат писмо на турския султан"? А спомняте ли как се почувствахте, когато я видяхте за пръв път? Ще ви кажа: веднага ги усетихте близки. Султанът на Турция бе гаден поробител, а запорожците не само че му бяха врагове, ами се отнасяха към него, империята му, религията му и армията му с такова величайше пренебрежение че ... че ... че нямаше как да не заслужават уважение. Нямаше значение че са мръсни, окъсани и зле изглеждащи, от значение бе това че са смели, весели и позитивни. Да бяхте един мениджър "Човешки ресурси", щяхте да ги назначите веднага. Да бях един кинаджия, щях да ускоря прожекцията и да ви покажа как внуците на същите тези запорожци завзеха България и я държаха 45 години под запорожка власт, отнасяйки се към българските история, култура, религия и народ с такова величайше пренебрежение, като ... като ... като това на дедите им към султана. Ама това го знаем сега, а нашите деди, що толкова се възхищаваха на картината на Репин, не го знаеха. И не им хрумваше да си зададат въпросите: 1. Защо запорожците изглеждат толкова комично (да не кажа "отвратително")? 2. Защо са толкова задръстени, т.е. способни да повярват че писмото им наистина ще стигне до султана? 3. Защо е това множествено число "пишат" когато пише само един, тъй като останалите са неграмотни? За справка: вижте колко различен изглежда писарят; личи си че е минал през гимназия или семинария. Дали това не е прото-образ на съветския комисар, дали затова не е в центъра на картината? Е, сега ще ви открия тайната: освен художник, Репин беше кинаджия по душа и можеше да превърта лентата в главата си. Още докато рисуваше запорожците той усещаше посоката на вятъра. Усещаше докъде ще я докарат синовете и внуците на запорожците: дотам не само султанът, но и половината свят да им целува гъза. И разочарованието му скоро си пролича: в картината му "Болшевик" (от 1918 г.) главният герой, отнемащ насила хляба от ръцете на гладно дете, изглежда още по-комично (да не кажа "отвратително") от предшествениците си в "Запорожци ...". Репин гласува против болшевиките "с краката си" и се премести да живее във Финландия, а преди смъртта си дари колекцията си от свои и чужди творби на Финландската национална галерия. А почитателите му извадиха късмет; как иначе щяха да разберат за съществуването на "Болшевик"? Нали ако картината беше в Русия, някой премръзнал комисар щеше да каже "Абе, що не ми цунеш гъза?" и щеше да я палне за да се сгрее. Този блог съм го кръстил МИСЛандия, защото тук намират място част от разМИСЛите ми. Мисля за него като за мой собствен остров (mISLANDia). В цветово отношение прилича на мИСЛАНДИЯ заради синьото (морето), сивото (небето) и бялото (гейзерите и ледниците). Иначе блогът е черен като исландска нощ: моя колежка веднъж сподели че нещата ѝ харесвали, ама не искала да ги чете, защото от тях ѝ причернявало. Ето на това казвам сериозен читател - човек със сериозно отношение към текста.
И аз бях сериозен читател като млад и в един момент се зарекох да не чета повече неща писани от Достоевски, понеже ми причерняваше от тях. Дали му е причернявало на Достоевски от писането? Съмнявам се. Ако му причерняваше, той щеше да се откаже от нещо (я от писането, я от цивилизацията, я от живота), а той не го направи: умря на 60 г. от естествена смърт, а докато беше жив се отдаваше на хазарт, пиене и извънбрачни приключения. Такива са творците, използват черното и другите мрачни цветове не за да си тровят живота, както и този на потребителя, а за печелене на пари или за да не се налага да си напъват въображението (вместо това те просто копират от живота). Да, но с тези подходи научиха потребителите да не ги приемат насериозно. Това че музикантите от Kansas пеят "ние сме прах, разнясян от вятъра" не означава че си вярват, иначе нямаше да искат по $2000 за най-добрите места на коцерта в Riverwind Casino на 29 юни. А ако зрителят беше сериозен и вярваше че твърденията на Kansas се отнасят както за него, така и за групата, той никога нямаше да им даде толкова пари. Е, как да завърша, освен черно: Изкуството стана начин за правене на сериозни пари от несериозни почитатели, посредством разказване на приказки в които никой не вярва. А нима при религията, политиката и рекламата нещата са по-различни? Има два вида хора: имената на едните тежат, а имената на другите са леки като перца. Хората от втория вид не обичат да се различават и затова закачат разни тежести за имената си. Ето ви пример: минавам покрай ВИТИЗ и гледам че се играе представлението "Нос". Автор е Гогол, а автор на музиката - Шостакович. Хора с тежки, световно известни, имена. Хората, направили адаптацията и сценографията са с леки именца и затова са закачили пред тях тежестите "професор" и "доктор". Сякаш с тяхна помощ ще могат да се изравнят с Гогол и Шостакович.
Сещам се и за друго: бившият ВИТИЗ сега е НАТФИЗ. Явно предишното име им се е струвало лековато, та затова са го подсилили. Какво да се прави, лековатите хора (и организации) обичат тежките имена. Ако можехме да вземем нотните листа на онзиденшния композитор, той щеше да може да изпее музиката си по памет. Ако можехме да вземем четката на вчерашния художник, той щеше да може да нарисува картините си с пръсти. Злата съдба ослепи и двете очи на математика Леонард Ойлер, но той продължи да твори наум, в продължение на 17 години. Какво ще сподели с нас днешният фотограф, ако вземем камерата му? Какво ще свърши днешният програмист, ако вземем компютъра му?
Специалистите казват че креативността е способност за създаване на нови и полезни неща. Дават ни за пример компании и продуктите им:
а) Pixar и създадената от тях компютърна анимация „Играта на играчките“ и б) режисираният от Ridley Scott рекламен клип на Apple Macintosh „1984“. Дотук виждам няколко проблема. Проблем едно е в дефиницията. Какво е новото? Тук нещата са субективни. За едни новото е създаването на пълнометражния компютърно анимиран филм. За други – създаването на пълнометражния анимиран филм. За трети – създаването на анимирания филм, а за четвърти – създаването на филма. Аз, смятайки яйцето за предходник и причинител на кокошката, подкрепям четвъртата гледна точка и ще се подкрепя с пример: креативността е в създаването на персоналния компютър от Apple, а не в създаването на рекламата на Apple Macintosh. Проблем две е отново в дефиницията. Кое е полезното? За кого, освен Pixar, собствениците и служителите ѝ, е полезна „Играта на играчките“? За кого е полезна „креативността“ на Facebook, която ти дава фалшивата сигурност че имаш стотици приятели, но само докато не се наложи да си пренесеш хладилника? Тогава разбираш че полезността на един истински приятел е по-голяма от тази на стотиците ти фейсбушки приятели, барабар със самия Facebook. Тогава, дори един непознат хамалин с незнаен произход и съмнителна хигиена е по-полезен от фалшивото приятелство. Потресен от идеята за „креативната компания Пиксар“ и „креативната компютърна анимация“ не мога да се спра и ще цитирам няколко думи за креативността: Казват че компютърната анимация започва с празен екран. Творецът има свободата да направи всичко. Да прекоси Вселената? Готово! Да унищожи Злото? Дадено! Стоп кадър, аниматори! Сега върнете 2-3 кадъра назад! Какво пише там? „Творецът има свободата да направи всичко“! И той избира да рисува картинки за да могат дечицата да мучат доволно, а акционерите на Пиксар да хапват хайвер и пийват шампанско? Сериозно? Кинорежисьори от новото поколение искали радикални промени в българския закон за киното. Представям си какъв вой щеше да се вдигне в режисьорските среди ако български адвокати и съдии от новото поколение поискаха радикални промени в българската кинорежисура.
Всъщност, тъй като клиентът (почти) винаги има право, не само адвокатите, но и всеки български кинолюбител има право да иска радикални промени в българската кинорежисура. Елементарно, Уотсън, тя е далече от нивото на българското актьорско майсторство. Докато Христо Шопов може да се снима във филм на Мел Гибсън, то Мел Гибсън никога няма да се навие да се снима във филм, режисиран от българин - дори и да е от новото поколение, дори и да е след промяна на закона. Младите знаят малко неща за живота и поради тази причина се държат така, сякаш всичко е възможно. Възрастните знаят прекалено много неща за живота и поради тази причина се държат така, сякаш почти нищо не е възможно. Затова се представят откъм по-лошата си страна: едните често се провалят, а другите често не се опитват.
По горните причини, когато оценяваме другите допускаме следните грешки. Възрастен? Следователно не може! Млад? Значи не знае! Не ми е ясно защо вместо да се отричат едни други и да се затварят в своите кръгове (младите в кръга на незнанието, а възрастните в кръга на безпомощността), те не се опитват да установят контакт с подходящи хора от другия кръг. Актьорът Дж. К. Симънс е приятел с 22 години по-младия продуцент и режисьор Джейсън Райтман и е участвал в 5 негови филма. Симънс можа да спечели „Оскар“ на 60-годишна възраст, а Райтман знаеше какво да прави, след като на крехката възраст от 33 години успя да бъде номиниран за „Оскар“ цели 4 пъти. Добрият писател е като добрия композитор - може да пише лошо, но може да пише и добре. Добрият преводач е като добрия музикант - дори и когато вложи всичко от себе си, той се проваля когато началният материал не става. "Боклук на входа, боклук на изхода", казват накратко компютърните програмисти.
Добрият музиколог може да знае всичко за музиката, но не може да напише и една песен. Добрият композитор може да не знае много за музиката, но това не му пречи да бълва музика. Литературоведът може да напише книга за роман, но не и роман. Романи пишат романистите. Да обобщим: Добрият творец е добър и без добър интерпретатор. Добрият интерпретатор е заникъде без добър творец. Затова, нека да правим разлика между творците и дейците! За всеки продаден билет, държавата ще дава на Народния театър по 27 лева. Казват че това било начин за пълнене на салоните. Мога да предложа директен начин за пълнене на салоните, който е по-евтин и по-ефективен: след края на представленията, на изхода да дават по 20 лева на зрител срещу билета му.
Is abstract art an abstract representation of real objects/processes or a "realistic" representation of abstract objects/processes? Almost no one will consider the latter type of art abstract. Botticelli painted The Birth of Venus realistically and everybody looking at it forgets that Venus is something abstract.
The blue thing below is a painting of mine which I named "The Birth of Square Numbers from the Triangular Numbers". If you have problems seeing the square numbers (1, 4, 9 and 16), then count the white triangles (each one of which is marked by a red dot) between any three blue circles. If you have problems seeing the triangular numbers (3, 6, 10 and 15), you are probably blind. The painting makes easy to see some abstract things. 4=1+1+2 and 9=1+1+2+2+3. In fact, for any natural number n the corresponding square number n^2=1+1+2+2+...+(n-1)+(n-1)+n Therefore, you can easily see that the n-th square number is the sum of the n-th and (n-1)-th triangular numbers. Does this make my painting abstract or not? |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
April 2024
|