За компютърния учен Ланс Фортнау красотата е субективна. В книгата The Goldent Ticket той пише че ако всеки би могъл да държи велики речи, то никой не би могъл. Просто защото велики означава стоящи над останалите.
Питам се що за наука е икономиката (ако изобщо приемем че е наука). Защо концепцията за търсенето и предлагането е разбираема за компютърните учени, и не толкова - за историците и философите? Или тук не става дума за пристрастията на представители на различни сфери на знанието, а за лични вярвания, т.е. за "Еко срещу Фортнау"?
Мисля че Еко би се аргументирал така: Красотата на Джокондата е обективна, защото и в момента край нея се тълпят зрители. На което Фортнау би отговорил така: Това е заради известността, а не заради красотата ѝ. Красотата на картината (и жената) е субективна, защото въпреки че край нея се тълпят туристи, днес никой художник не рисува такива картини и никой фотограф не използва такива модели.