Преди година и половина достигнах висините на абстракцията, успявайки да разделя хората на три:
1. Творци (свършват работата и се подписват под нея),
2. Работници (вършат работа, но не се подписват),
3. Шефове (не вършат работа, но се подписват под работа свършена от други).
Днес ще конкретизирам, разделяйки творците на групи, в зависимост от това доколко имат силата да определят завършена ли е творбата, което правят с датирането ѝ.
На върха на творческата пирамида са художниците, те поставят датата и няма никакво значение кога и дали се продават картините им. За справка, това че портретът на д-р Рей се появява на пазара едва през 1901 г. съвсем не значи че Ван Гог не го е нарисувал 12 години по-рано.*
Колкото и добре платени и рекламирани да са актьорите, сценаристите и режисьорите, те нямат творческата сила на художниците. Един филм не е завършен и датиран, докато киностудиото не каже че е така. Затова се е случвало:
а) една роля да се изпълнява от няколко актьори,
б) един филм да се режисира от няколко последователни режисьори,
в) един сценарий да е объркан от толкова автори, че оригиналният сценарист да откаже да "припознае детето си"**,
г) един филм да се датира години след като е направен, вкл. и по политически причини.
Учените са по-долу от режисьорите, сценаристите и актьорите. Датата при тях (без изключение) се поставя от издателя им. Ако си се излъгал да пратиш статията си в престижно списание, където се редактира бавно и чака за публикуване дълго, много вероятно е някой да те изпревари***. Тук има и друг проблем за едни, и възможност за други: ако си изпреварил конкуренцията с датата, но тя те е победила с престижа на изданието си, то въпреки че си бил пръв по време, откритието може да бъде кръстено на конкурента ти, защото е било прочетено от повече и по-важни хора в по-престижното издание. И трети проблем - често към авторите се "присламчват" и шефовете им, придобивай-ки правото да влияят върху датирането.
Ще завършим с обобщение:
Трудно е да си творец! В колкото по-голяма степен други хора датират творбите ти, толкова повече заприличваш на обикновен работник.
______________________________________________________________
* първоначално картината е служела за да запушва дупка в кокошарника на майката на доктора
** както направи Куентин Тарантино с "Родени убийци"
*** случвало се е да изпреваря екип от професионални математици; като се замисля ... може да е било и по горната причина
1. Творци (свършват работата и се подписват под нея),
2. Работници (вършат работа, но не се подписват),
3. Шефове (не вършат работа, но се подписват под работа свършена от други).
Днес ще конкретизирам, разделяйки творците на групи, в зависимост от това доколко имат силата да определят завършена ли е творбата, което правят с датирането ѝ.
На върха на творческата пирамида са художниците, те поставят датата и няма никакво значение кога и дали се продават картините им. За справка, това че портретът на д-р Рей се появява на пазара едва през 1901 г. съвсем не значи че Ван Гог не го е нарисувал 12 години по-рано.*
Колкото и добре платени и рекламирани да са актьорите, сценаристите и режисьорите, те нямат творческата сила на художниците. Един филм не е завършен и датиран, докато киностудиото не каже че е така. Затова се е случвало:
а) една роля да се изпълнява от няколко актьори,
б) един филм да се режисира от няколко последователни режисьори,
в) един сценарий да е объркан от толкова автори, че оригиналният сценарист да откаже да "припознае детето си"**,
г) един филм да се датира години след като е направен, вкл. и по политически причини.
Учените са по-долу от режисьорите, сценаристите и актьорите. Датата при тях (без изключение) се поставя от издателя им. Ако си се излъгал да пратиш статията си в престижно списание, където се редактира бавно и чака за публикуване дълго, много вероятно е някой да те изпревари***. Тук има и друг проблем за едни, и възможност за други: ако си изпреварил конкуренцията с датата, но тя те е победила с престижа на изданието си, то въпреки че си бил пръв по време, откритието може да бъде кръстено на конкурента ти, защото е било прочетено от повече и по-важни хора в по-престижното издание. И трети проблем - често към авторите се "присламчват" и шефовете им, придобивай-ки правото да влияят върху датирането.
Ще завършим с обобщение:
Трудно е да си творец! В колкото по-голяма степен други хора датират творбите ти, толкова повече заприличваш на обикновен работник.
______________________________________________________________
* първоначално картината е служела за да запушва дупка в кокошарника на майката на доктора
** както направи Куентин Тарантино с "Родени убийци"
*** случвало се е да изпреваря екип от професионални математици; като се замисля ... може да е било и по горната причина
RSS Feed
