Стаменко се разхожда сутрин - да си избистри акъла преди да седне да пише. Минава покрай някаква държавна институция и вижда как една кака пристига на работа. Каката се барнала с едни дрехи и грим, сякаш е нощна пеперуда. С една разлика: колкото и порочна да е една нощна пеперуда, тя все пак има някакъв остатъчен срам и не би си разкопчала чак толкова копчета.
Стаменко изхъмква неодобрително и продължава разходката си. Отстрани на елитен хотел спира ягуарът на шефката и охранител ѝ отваря вратата. Шефката се барнала като мечтата на педофила: къса розова рокличка с много дупки в конструкцията, и също толкова разкопчани копчета.
Розовата рокля изпраща Стаменко в страната на спомените. Стаменко е попаднал в директорския борд на една чужда компания, и от любов към естетиката е гласувал компанията да даде луди пари за да естетизира общинската околна среда. За откриването на естетизираната среда, с цел да се покажат в новините, идват кметът (в предизборна кампания за премиер) и зам-кметицата (в кампания за кмет). Главният изпълнителен директор на компанията - симпатичен чужденец - вижда как се носи един костюмиран джентълмен, съпроводен от бабанко-охранител с дънки, светло кожено яке и слушалка в ухото. Втурва се да се здрависва с костюмирания, пък се оказва че това е охраната. Кметът бил онзи с дънките, ама чужденците ... те нали посрещат по дрехите, та се объркват.
Българите също се объркват, но Стаменко се надява да не са се объркали дотолкова, че да забравят да изпращат по акъла. И все пак една мрачна мисъл се загнездва в главата му така, както храна се загнездва в кариес профунда: ако изпращахме по акъла, то нямаше да изпратим бившия премиер Сергей в европарламента. Така Стаменко стига до следния афоризъм:
Посрещат те по дрехите, изпращат те по акъла ... на изпращача.
Стаменко изхъмква неодобрително и продължава разходката си. Отстрани на елитен хотел спира ягуарът на шефката и охранител ѝ отваря вратата. Шефката се барнала като мечтата на педофила: къса розова рокличка с много дупки в конструкцията, и също толкова разкопчани копчета.
Розовата рокля изпраща Стаменко в страната на спомените. Стаменко е попаднал в директорския борд на една чужда компания, и от любов към естетиката е гласувал компанията да даде луди пари за да естетизира общинската околна среда. За откриването на естетизираната среда, с цел да се покажат в новините, идват кметът (в предизборна кампания за премиер) и зам-кметицата (в кампания за кмет). Главният изпълнителен директор на компанията - симпатичен чужденец - вижда как се носи един костюмиран джентълмен, съпроводен от бабанко-охранител с дънки, светло кожено яке и слушалка в ухото. Втурва се да се здрависва с костюмирания, пък се оказва че това е охраната. Кметът бил онзи с дънките, ама чужденците ... те нали посрещат по дрехите, та се объркват.
Българите също се объркват, но Стаменко се надява да не са се объркали дотолкова, че да забравят да изпращат по акъла. И все пак една мрачна мисъл се загнездва в главата му така, както храна се загнездва в кариес профунда: ако изпращахме по акъла, то нямаше да изпратим бившия премиер Сергей в европарламента. Така Стаменко стига до следния афоризъм:
Посрещат те по дрехите, изпращат те по акъла ... на изпращача.
RSS Feed
