Това че някъде има място, съвсем не значи че там ще намериш мястото си. Заради това че Алабама е пълна с негри, вкл. и с блус-музиканти, рок-блусът на нашенците вероятно щеше да се сблъска не с непрекъснато въртене по радиото (което му се случи тук), а с пълно пренебрежение. Да не говорим че алабамските блусари имат следната професионална поговорка: "Една птица с една песен пролет не прави". Което ни кара да мислим че в Алабама нашенците щяха да си намерят хамалски или келнерски, а не музикантски места.
Така или иначе ... нито един от нашенците не отиде в Алабама. Поетът и авторът на музиката загинаха в България. Певецът също загина, но само в професионално отношение: вместо да пее в залите на Алабама, той започна да пее в кръчмите на Асеновград.
Дали останаха тук защото не вярваха в това което пеят? Или защото докато устите им пееха, душите им не смееха?