Мечти за Алабама

Имаше едно време ... едни българи, които мечтаеха да са негри в Алабама ... дали е защото не знаеха какво е да си негър в Алабама или е защото имаха чувството че тук не са на мястото си ... сякаш си мислеха че ще бъдат на мястото си в Алабама, защото там има повече място ... понеже щатът е по-голям от България, но по-слабо населен.

Това че някъде има място, съвсем не значи че там ще намериш мястото си. Заради това че Алабама е пълна с негри, вкл. и с блус-музиканти, рок-блусът на нашенците вероятно щеше да се сблъска не с непрекъснато въртене по радиото (което му се случи тук), а с пълно пренебрежение. Да не говорим че алабамските блусари имат следната професионална поговорка: "Една птица с една песен пролет не прави". Което ни кара да мислим че в Алабама нашенците щяха да си намерят хамалски или келнерски, а не музикантски места.

Така или иначе ... нито един от нашенците не отиде в Алабама. Поетът и авторът на музиката загинаха в България. Певецът също загина, но само в професионално отношение: вместо да пее в залите на Алабама, той започна да пее в кръчмите на Асеновград.

​Дали останаха тук защото не вярваха в това което пеят? Или защото докато устите им пееха, душите им не смееха?