Заблуденият не разбира че заблудата може да е практична и екшънъбъл, а истината не може! Кое е практичното в генералната канторова истина че има безкрайности по-безкрайни и от безкрайността? Или в конкретната айнщайнова истина че глупостта е по-безкрайна от Вселената?
Заблудените са такива по много причини, но и заради вярата им че ще намериш решения на проблемите им:
> за пари - ако са ти шефове,
> безплатно - в останалите случаи.
Блажена заблуда! Не съм решил нито един проблем на нито един от многобройните ми шефове, най-малкото защото се фокусирах върху възможностите, а не върху проблемите. Да решавам проблемите на останалите, и то безплатно, също не ми е по сърце. Предпочитам да решавам малкото мои проблеми и да оставям заблудените да живеят с многото техни. Това достатъчно практична философия ли е?