Много хора, в други фирми и на други континенти, се справят с подобни задачи значително по-добре. Затова Гошо си мисли че шефът и колегите не се чудят толкова на ефективността на работата му, колкото на това че изобщо може да я върши без никаква работодателска подкрепа: без реклами по телевизията; без скъпи подаръци и комисиони за когото трябва; без водене на шефовете на мегаклиентите на вечери, хеле пък на тенис-турнири в чужбина (включващо возене с фирмения самолет). С две думи: Гошо лови маймуните с трици.
Е, резултатите му не са кой знае какво като абсолютни величини, но са магически като относителни (понеже единственият разход на работодателя е мижавата гошова заплата). Гошо мисли, мисли и ... открива че подобни работодатели могат да постигат големи абсолютни резултати по съвсем елементарен начин: като назначават повече хора като него. Има обаче 2 проблема, работодателите трябва да знаят:
1. къде да намерят такива хора и
2. как да ги прилъжат да вършат много работа срещу мижава заплата.
Замисля се още малко и проглежда: докато правилно си е мислел че лови маймуни с трици, той не е осъзнавал че е маймуна, уловена с трици.