Факти. Мисленето на СБ се базира на непознаване на, и неуважение към, фактите. Поради тази причина, той може да нарече Велика България страна, която не е била нито велика, нито България, защото:
а) е съществувала само 30-ина години,
б) не е имала писменост, образование, наука и технологии, и
в) се е състояла от много различни племена, никое от които не се е наричало българи.
По същата причина СБ може да нарече хана на горната страна Велик българин, без да се сети че ханът не се е възприемал като българин и дори не е знаел какво означава думата.
Логика. СБ може да постави в едно множество елементите Кубрат, Левски и Христо Пимпирев, а след това да си мисли че операциите с подобни множества могат да доведат до смислен резултат.
За СБ българите са славяни (съмнително твърдение), следователно няма как азбуката им да не е славянскаТА азбука. Съвсем друга логика използват поляците, чехите и словенците, които никога не наричат латиницата славянскаТА азбука или дори славянска азбука.
Индукция. За СБ качествата на един или няколко българи са качества на всички българи. СБ смята че след като Кубрат и Левски са били велики, то са велики и българите. Средният български журналист (и читател) смята че ако в състезание между студенти от Харвард, Кембридж и УНСС са победили студентите от УНСС, то УНСС е победил Харвард и Кембридж, и следователно българите са победили американците и англичаните.
Количество. СБ не е добър в квантифицирането. Как да си способен да квантифицираш ако думата и концепцията отсъстват от речника ти? Затова обяснявам като за дечица: подобно на амазонското племе Пираха (което брои така: едно, две, много), СБ е доволен ако му кажат че БВП на глава от населението е нараснал (без да пита колко или в сравнение с кого/кога). СБ е доволен ако му кажат че рискът свързан с инвестициите му е малък, а не се сеща да попита какво значи малък, и особено - какво значи риск.