Обектът Плутон беше открит през 1930 г. и беше наречен деветата планета. 76 години след откриването ѝ, тя беше разжалвана от Световния астрономически съюз и вече не е деветата планета, а една от многото планети-джуджета, някои от които са дори по-големи от нея.
Подобна е съдбата на една от Бай Ганьовите гордости - Бацилус булгарикус. Въпреки че в България за него се пишат статии и се строят музеи, в списъка на лактобацилите той е бележка под черта. С други думи, Бацилус булгарикус отдавна не е вид бацил, а е само един от подвидoвете на Lactobacilus delbrueckii.
За мен, да се гордееш с Бацилус булгарикус е необяснимо. Бацилът не е нито необходимо, нито достатъчно условие за правенето на кисело мляко. С други думи: а) кисело мляко може да се прави и без него - факт, който е бил открит от други народи преди хилядолетия и б) само с него кисело мляко не може да се направи - трябват и други бацили, напр. Стрептококус термофилус.
Странна е и гордостта на ганьовците с българското кисело мляко. Докато бацилът наречен булгарикус може да се намери в някои страни извън България, то кисело мляко може да се намери навсякъде. Хората, които твърдят че българското кисело мляко е най-вкусното и най-полезното ми напомнят за едни други хора - тези, които мислят че от Витоша по-високо нема. Понеже не са си разходили некултурните задници насам-натам (или ако са, то са забравили да си отворят очите), те не знаят ... колко много не знаят. Ако БГ киселото мляко беше толкова вкусно за всички, то щеше да се продава по целия свят. Защо, тогава, вместо да изнасяме мляко за Франция, ние ядем "френско" мляко от Данон?
С горното не искам да подценявам труда на д-р Стамен Григоров или на българските производители на хубаво кисело мляко, а само да обърна внимание на склонността на ганьовците да се гордеят с чужди постижения. Особено ако постиженията се раздуват, за да има с какво да се раздуе смачканата по какви ли не причини лична и национална гордост.
Послепис
19.09.2020
В послеписите си обикновено привеждам подкрепящи твърденията ми мнения, които за съжаление показват че някой друг ги е изказал преди мен. С горния текст, обаче, изпреварвам с цели 2 години Ерик Уайнър, който в "География на гения" от 2016 г. е написал следното:
Понастоящем се смята че квасеният хляб от Сан Франциско е най-добрият в света. Защо? В Сан Франциско има една бактерия, особено подходяща за квасения хляб - Lactobacillus sanfranciscensis. Това е хубаво обяснение, но подвеждащо. Да обясним хубавия квасен хляб с присъствието на бактерия във въздуха, означава да отдадем качествата на хляба само на един фактор. Това обяснение не отчита всички останали фактори. Да не споменаваме неудобния факт че и в Ню Йорк, и в Париж има много интересни микроби, включително Lactobacillus sanfranciscensis.
Подобна е съдбата на една от Бай Ганьовите гордости - Бацилус булгарикус. Въпреки че в България за него се пишат статии и се строят музеи, в списъка на лактобацилите той е бележка под черта. С други думи, Бацилус булгарикус отдавна не е вид бацил, а е само един от подвидoвете на Lactobacilus delbrueckii.
За мен, да се гордееш с Бацилус булгарикус е необяснимо. Бацилът не е нито необходимо, нито достатъчно условие за правенето на кисело мляко. С други думи: а) кисело мляко може да се прави и без него - факт, който е бил открит от други народи преди хилядолетия и б) само с него кисело мляко не може да се направи - трябват и други бацили, напр. Стрептококус термофилус.
Странна е и гордостта на ганьовците с българското кисело мляко. Докато бацилът наречен булгарикус може да се намери в някои страни извън България, то кисело мляко може да се намери навсякъде. Хората, които твърдят че българското кисело мляко е най-вкусното и най-полезното ми напомнят за едни други хора - тези, които мислят че от Витоша по-високо нема. Понеже не са си разходили некултурните задници насам-натам (или ако са, то са забравили да си отворят очите), те не знаят ... колко много не знаят. Ако БГ киселото мляко беше толкова вкусно за всички, то щеше да се продава по целия свят. Защо, тогава, вместо да изнасяме мляко за Франция, ние ядем "френско" мляко от Данон?
С горното не искам да подценявам труда на д-р Стамен Григоров или на българските производители на хубаво кисело мляко, а само да обърна внимание на склонността на ганьовците да се гордеят с чужди постижения. Особено ако постиженията се раздуват, за да има с какво да се раздуе смачканата по какви ли не причини лична и национална гордост.
Послепис
19.09.2020
В послеписите си обикновено привеждам подкрепящи твърденията ми мнения, които за съжаление показват че някой друг ги е изказал преди мен. С горния текст, обаче, изпреварвам с цели 2 години Ерик Уайнър, който в "География на гения" от 2016 г. е написал следното:
Понастоящем се смята че квасеният хляб от Сан Франциско е най-добрият в света. Защо? В Сан Франциско има една бактерия, особено подходяща за квасения хляб - Lactobacillus sanfranciscensis. Това е хубаво обяснение, но подвеждащо. Да обясним хубавия квасен хляб с присъствието на бактерия във въздуха, означава да отдадем качествата на хляба само на един фактор. Това обяснение не отчита всички останали фактори. Да не споменаваме неудобния факт че и в Ню Йорк, и в Париж има много интересни микроби, включително Lactobacillus sanfranciscensis.
RSS Feed
