> с хапчета за подобряване на интелекта (романът The Dark Fields и производният филм Limitless),
> с намерени по случайност чужди шедьоври (филмите The Words и Un homme idéal),
> с генетично наследена способност за телепортиране (филмът Jumper, базиран на роман със същото заглавие).
Откъде тази слабост да се пише за неща получени наготово? Как подобни творби стават бестселъри? Дали не е защото творците и публиката са обединени от масов песимизъм, т.е. от осъзнаването на това че съдбата на човека не може да се подобри с лични усилия или с обществена подкрепа на личните способности, а само от действието на сляпата случайност?
Няма как да не се сетя за нашенеца Валентин Йорданов, който благодарение на личните си усилия и обществената подкрепа спечели сума ти медали и титли, но се "оправи" едва когато получи наготово (и по случайност) едно голямо куфарче с пари - като наследство от Джон Дюпон.