Понякога медитирам върху това древноримско мото. Понякога се сещам за Урока на братя Стругацки: жената ражда веднъж на 9 месеца, творецът го прави всеки ден.
Животът на братята демонстрира вярата им отлично. Колко неща написаха, какъв голям процент от написаното е първокачествено и без конкуренция! Същевременно, общият брой на децата им е две, а самите деца тънат в "световна неизвестност"; единственото което се знае за тях е че момичето е било омъжено за Егор Гайдар. Ще рече, братята са дали повече на човечеството като писатели, а не като бащи.
И като стана дума за писане ... днес ще продължа още малко мисълта си за това какво е успехът в живота (по отношение на книгите, не на децата). Става дума за катерене на стълба:
> Първото стъпало е да се научиш да четеш. Голяма работа е, вярно, но това почти всеки го може.
> Второто стъпало е да се научиш да пишеш; това не всички четящи го могат.
> Третото стъпало е да пишеш така добре, че да се намери кой да публикува написаното.
> Четвъртото стъпало е написаното да е толкова добро, че да има кой да го прочете и хареса.
> Петото стъпало е някой да е толкова впечатлен, че да напише нещо за писаното от теб или за самия теб.
> Има и шесто стъпало, но изкачването му не зависи от теб: написаното за теб да е толкова добре написано, че и то да бъде прочетено и харесано. Тук е големият проблем: може да си живял интересно и продуктивно, но хората пишещи за теб може да не си свършат работата; спомни си как училищните анализи на българските герои и българската литература те отблъснаха от тях!
Животът на братята демонстрира вярата им отлично. Колко неща написаха, какъв голям процент от написаното е първокачествено и без конкуренция! Същевременно, общият брой на децата им е две, а самите деца тънат в "световна неизвестност"; единственото което се знае за тях е че момичето е било омъжено за Егор Гайдар. Ще рече, братята са дали повече на човечеството като писатели, а не като бащи.
И като стана дума за писане ... днес ще продължа още малко мисълта си за това какво е успехът в живота (по отношение на книгите, не на децата). Става дума за катерене на стълба:
> Първото стъпало е да се научиш да четеш. Голяма работа е, вярно, но това почти всеки го може.
> Второто стъпало е да се научиш да пишеш; това не всички четящи го могат.
> Третото стъпало е да пишеш така добре, че да се намери кой да публикува написаното.
> Четвъртото стъпало е написаното да е толкова добро, че да има кой да го прочете и хареса.
> Петото стъпало е някой да е толкова впечатлен, че да напише нещо за писаното от теб или за самия теб.
> Има и шесто стъпало, но изкачването му не зависи от теб: написаното за теб да е толкова добре написано, че и то да бъде прочетено и харесано. Тук е големият проблем: може да си живял интересно и продуктивно, но хората пишещи за теб може да не си свършат работата; спомни си как училищните анализи на българските герои и българската литература те отблъснаха от тях!
RSS Feed
