Вестниците постоянно опяват колко лошо било висшето образование у нас и как не говорело на един същ език с "клиентите" си, т.е. със студентите и бизнеса. За мен, авторите на подобни материали са икономически неграмотни. Студентите не са клиенти на висшето образование, защото не плащат пълната му цена (че дори и основната й част). По същата причина, не е клиент и бизнесът. Клиент е държавата и тя получава това, за което плаща: давайки малко на университетите, тя получава малко от тях.
За да има клиенти, трябва да има предлагане и платежоспособно търсене. Откакто е създаден Софийският университет, предлагане на висше образование в България има. Как седи въпросът с платежоспособното търсене? И него го има:
> Клиенти тип 1, търсещи скъпо образование в чужди университети и
> Клиенти тип 2, търсещи евтини дипломи от "евтини" местни ВУЗ-ове, предоставящи образователни шорткъти (срещу официално плащане на самия ВУЗ или неофициално - на някои негови преподаватели).
И в двата посочени случая, клиентите знаят какво искат и плащат цената. За съжаление, мнозинството от псевдоклиентите, а именно:
> тези, на които образованието е платено от държавата и
> тези, които назначават служители, с платено от друг образование,
нито знаят какво искат, нито са готови да платят за това, което си мислят че искат.
Вместо да се сърди на БГ университетите, че не говорят езика му, нека бизнесът да започне да плаща за образование. Когато плащаш на доставчици на стоки и услуги, имаш право да коментираш качеството им и да изискваш доставчикът да говори езика ти. В останалите случаи се сблъскваш с резонния въпрос "Кой си ти, че да ме питаш защо продавам такива услуги на такива цени, при условие че не купуваш от мен?"
За да има клиенти, трябва да има предлагане и платежоспособно търсене. Откакто е създаден Софийският университет, предлагане на висше образование в България има. Как седи въпросът с платежоспособното търсене? И него го има:
> Клиенти тип 1, търсещи скъпо образование в чужди университети и
> Клиенти тип 2, търсещи евтини дипломи от "евтини" местни ВУЗ-ове, предоставящи образователни шорткъти (срещу официално плащане на самия ВУЗ или неофициално - на някои негови преподаватели).
И в двата посочени случая, клиентите знаят какво искат и плащат цената. За съжаление, мнозинството от псевдоклиентите, а именно:
> тези, на които образованието е платено от държавата и
> тези, които назначават служители, с платено от друг образование,
нито знаят какво искат, нито са готови да платят за това, което си мислят че искат.
Вместо да се сърди на БГ университетите, че не говорят езика му, нека бизнесът да започне да плаща за образование. Когато плащаш на доставчици на стоки и услуги, имаш право да коментираш качеството им и да изискваш доставчикът да говори езика ти. В останалите случаи се сблъскваш с резонния въпрос "Кой си ти, че да ме питаш защо продавам такива услуги на такива цени, при условие че не купуваш от мен?"
RSS Feed
