В наше време, всеки втори лектор може да плямпа с часове за ефективната комуникация като за нещо, зависещо от отсрещната страна. Едни хора били „слухови” и затова трябвало да им се говори, други били „визуални” и затова трябвало да им се показва и т.н.
Да, ама не! Ако „слухов” означава че възприемаш 3 пъти повече информация чрез слуха (напр. 15% от общата информация) в сравнение с „визуалните” хора (които възприемат само 5% от информацията слухово), то трябва ли да се набляга на „силната” ти 15-процентова слухова способност вместо на „слабата” ти 85-процентова неслухова способност? Отговорът е твърдо НЕ.
Има ли качества, което да обединяват "слуховите" и "визуалните" хора, така че да можем да им презентираме идеите си по един и същи начин? Отговорът става очевиден, само ако се сетим да помислим за 3-те измерения:
1. Речта е едноизмерна. Както би казал всеки ИТ експерт, при речта имаме „последователен достъп до данните”. Речта е възникнала доста късно в еволюционно отношение и по тази причина ни е много по-трудно да кажем думите на произнесено от нас дълго изречение в обратен ред (да не говорим за буквите).
2. Зрението е 2-измерно (колкото и да ни се иска да мислим че е 3-измерно). Там достъпът до данните е (или ни се струва че е) паралелен. Зрението е възникнало милиони години преди нас, ние просто сме го наследили наготово и доразвили в някои отношения. По тази причина ни е много по-лесно да покажем в обратен ред 10-те реклами, които сме видели в списанието (отколкото да повторим наобратно това изречение).
3. Движението е 3-измерно и е възникнало много преди зрението (помислете си за амебите). Ако каналите ти за слухова или визуална комуникация са прекъснати/отслабени (в случаите на цялостна или частична глухота или слепота), каналът ти за „ДВИзуална” информация става още по-важен.
Добри са презентаторите, които разбират че колкото и слухови да сме, ние сме още повече визуални. Те знаят че една добра картина струва повече от хиляда думи. Блажени са тези презентатори, които знаят че едно добро движение струва повече от хиляда картини. Блажени са тези, които могат да обяснят на публиката „Проблема с разходката”*, като я накарат да пляска с ръце или да крачи. Тяхно е царството презентаторско.
* Мъж и жена стъпват с десния крак едновременно. За едно и също време мъжът прави 2, а жената 3 стъпки. След колко стъпки на мъжа, левите крака на двамата ще стъпят на земята едновременно?
Да, ама не! Ако „слухов” означава че възприемаш 3 пъти повече информация чрез слуха (напр. 15% от общата информация) в сравнение с „визуалните” хора (които възприемат само 5% от информацията слухово), то трябва ли да се набляга на „силната” ти 15-процентова слухова способност вместо на „слабата” ти 85-процентова неслухова способност? Отговорът е твърдо НЕ.
Има ли качества, което да обединяват "слуховите" и "визуалните" хора, така че да можем да им презентираме идеите си по един и същи начин? Отговорът става очевиден, само ако се сетим да помислим за 3-те измерения:
1. Речта е едноизмерна. Както би казал всеки ИТ експерт, при речта имаме „последователен достъп до данните”. Речта е възникнала доста късно в еволюционно отношение и по тази причина ни е много по-трудно да кажем думите на произнесено от нас дълго изречение в обратен ред (да не говорим за буквите).
2. Зрението е 2-измерно (колкото и да ни се иска да мислим че е 3-измерно). Там достъпът до данните е (или ни се струва че е) паралелен. Зрението е възникнало милиони години преди нас, ние просто сме го наследили наготово и доразвили в някои отношения. По тази причина ни е много по-лесно да покажем в обратен ред 10-те реклами, които сме видели в списанието (отколкото да повторим наобратно това изречение).
3. Движението е 3-измерно и е възникнало много преди зрението (помислете си за амебите). Ако каналите ти за слухова или визуална комуникация са прекъснати/отслабени (в случаите на цялостна или частична глухота или слепота), каналът ти за „ДВИзуална” информация става още по-важен.
Добри са презентаторите, които разбират че колкото и слухови да сме, ние сме още повече визуални. Те знаят че една добра картина струва повече от хиляда думи. Блажени са тези презентатори, които знаят че едно добро движение струва повече от хиляда картини. Блажени са тези, които могат да обяснят на публиката „Проблема с разходката”*, като я накарат да пляска с ръце или да крачи. Тяхно е царството презентаторско.
* Мъж и жена стъпват с десния крак едновременно. За едно и също време мъжът прави 2, а жената 3 стъпки. След колко стъпки на мъжа, левите крака на двамата ще стъпят на земята едновременно?
RSS Feed
