Имахме си цар, който вярвахме че ще ни оправи за 800 дни. Етикетът "цар" прикриваше факта че човекът не е царувал никога - вместо него, това го правеха тримата регенти, и точно затова те понесоха присъдите на "народния" съд. За президент си имахме доктора Първанов, който не беше излекувал никого. За премиер си имахме генерала Борисов, който никога не беше командвал дивизия. За кандидат-министър си имахме почетен консул без консулство и без почет (чест). Какво ли ще се появи, когато се разлепят "харвардските" етикети на сегашните?
Имената, казва слабоизвестен британски философ, ни позволяват да забодем етикети на предметите, а осмислянето да оставим за по-късно. Често името блести, заслепява, разсейва и ние забравяме за осмислянето. Не става дума само за имената, но и за другите лъскави етикети.
Имахме си цар, който вярвахме че ще ни оправи за 800 дни. Етикетът "цар" прикриваше факта че човекът не е царувал никога - вместо него, това го правеха тримата регенти, и точно затова те понесоха присъдите на "народния" съд. За президент си имахме доктора Първанов, който не беше излекувал никого. За премиер си имахме генерала Борисов, който никога не беше командвал дивизия. За кандидат-министър си имахме почетен консул без консулство и без почет (чест). Какво ли ще се появи, когато се разлепят "харвардските" етикети на сегашните?
0 Comments
... ако възникнат противоречия, няма да има повече нужда от спор между двама философи ... Защото за тях би било достатъчно да вземат моливите в ръцете си, да седнат при сметалата и да си кажат: "Нека пресметнем!" Лайбниц (мечтаейки за алгебра на идеите, т.е. символичен мисловен език)
Сигурен съм че сте чували как никога българско бойно знаме не е пленявано от врага. А чували ли сте историята за командира на 19-ти шуменски пехотен полк подполковник Марин Куцаров? Когато врагът пленява полка, командирът решава да спаси от плен знамето и го скрива в хастара на куртката си. Представете си следната математическа ситуация, в която а е елемент на множеството А, а А е подмножество на B. Мислите ли че е възможно а да не е елемент на B? Естествено че не е възможно. Да, ама Куцаров бил на друго мнение - той смятал че е възможно да е пленник, да крие знамето в себе си и, въпреки това, знамето да не е в плен. Математиката май е стигнала до задънена улица, поне по отношение на терминологията. DERANGEMENT, което на обикновен английски означава ПСИХИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО, за математиците означава пермутация на елементите на множество, при която никой от тях не запазва оригиналната си позиция. Толкова ли не можаха да намерят по-подходящ термин?
Това беше лошата новина. По-лошата новина е следната: Това че на математиците им свършват термините означава че обектите изучавани от математиката са станали прекалено много. Дали това не е индикация че и те са на привършване? Колко често се сблъскваме с израза "суверенна държава". А знаем ли какво значи "суверен"? Уж, да; суверен е този, който упражнява върховната власт. В Обединеното кралство това е кралицата. Според някои фантазьори, в Република България това е народът. Да, ама не; да имаш властта отвреме-навреме да избираш кой да те управлява е много далеч от дефиницията за върховна власт. Вземете за пример английската кралица; тя никога не е избирала кой да я управлява.
Сещате ли се за фантастичното (и автореферентно) "В името на народа", с което започва всяка присъда? Кое е името на народа? Кой го е кръстил и къде са писмените доказателства (кръщелни свидетелства, паспорти и шофьорски книжки)? Съвсем различно (и граматично) би звучало едно начало от сорта на "В името на Симеон, царя на българите". - Руснаците казват че имат богата култура и се аргументират - с имената на Пушкин, Лермонтов, Толстой - започва Спирос, а студентите му се приготвят да записват. - Моля, моля! Това не е култура, а изкуство! За културата им руската практика говори по-добре от руските думи:
> Пушкин и Лермонтов загиват в дуели; > Толстой умира на някаква гара, отлъчен от църквата и опитващ се да избяга от родината си ... забележете къде! ... в България! - А какво бихте казал за българската култура? - пита младежът с големия кръст на гърдите. - Тук нещата са по-зле и от руските. Когато в България говорят за култура, говорят за анимация, Ютюб, детски канали и телевизия. Моля, моля! Това не е култура, а забавление, и то за недорасли! Полът е абсолютен, родът - относителен. На испански колата е в мъжки род, но на български е в женски. Всеки има своята логика: испанците вероятно си мислят че карането на коли е мъжка работа, българите - че прекарването на мъжете е женска работа.
Странното на някои български мъже е: а) че когато си мерят мъжествеността, те си мерят парите, колите и жените, които са все в женски джендър, и б) че същевременно отричат джендъра (дума и концепция) като нещо чуждо или несъществуващо. Шотландците имат 421 различни думи за сняг. Някои от тях отразяват различни аспекти на снега, а други са техни комбинации. Българите имат една.
Англичаните имат думите time и weather. На българите им е достатъчна думата време. Руснаците имат думите зачем (с каква цел) и почему (по каква причина). Българите се ограничават до защо. Японците имат две думи за Аз-а си: едната за частния, а другата - за публичния му аспект. Това на българина вероятно му звучи като раздвояване на личността. Американците имат две думи за пол: sex и gender. Българите се оправят с една. Думата джендър някои я научиха наскоро, но понеже не знаят значението ѝ, я използват за обида. Някои пък изобщо не са я чували и превеждат "She teaches gender studies at ..." като "Тя преподава граматика в ..." Та затова се чудя: Как можем да сме толкова сложни че да имаме различни облекла за вкъщи, работата, свободното време и официалните случаи, а да сме толкова прости че да имаме по една дума за всички случаи? Мислите ли че ако извънземни организираха конкурсите за мис "Вселена", то победителките щяха да са женски екземпляри от вида "Хомо сапиенс"? И като казахме Хомо сапиенс, което означава Разумен човек ... мислите ли че ако извънземни бяха направили таксономичната класификация на земните организми, то човекът щеше да фигурира като "Хомо сапиенс"?
Спирос се разхожда из града и вижда как някакъв хуманоид се е накиприл с евтино яке, на гърба на което е зашит педя-на-педя надпис "ABC Classic Fashion". Оксиморон, та дрънка - ако е класическа, то не е мода, и ако е мода то не е класическа.
Хуманоидът няма вина, той не е взел якето заради надписа, а заради ниската цена. На Спирос му хрумва че по-интересни са не толкова тези хуманоиди, що търсят евтиното, колкото другите - тези с препълнените джобове. Какво ли си мислят че купуват когато дават луди пари за нещо, на което пише "Ермес"* или "Дзеня"**? Дали мода или класика? Най-вероятно си мислят че купуват двете взети заедно, и затова цените са такива. __________________________________________ * марката е от 1837 г. ** марката е от 1910 г. - Празното множество е също множество; липсата на Бог е също Бог - казва богословът Морейра на математика Стаменко.
- Драги Морейра, това твоето го наричам множествена склероза: забравяш че говориш за множеството S и мислиш че говориш за елемента e. Или обратното: забравяш че говориш за е и мислиш че говориш за S. - Колега Стойков, не разбирам накъде биеш. - Елементарно, Морейра. Бог е елемент на Религията. Древноръцката религия можем да запишем така: {Зевс, Хера, Посейдон, ...}. Християнската религия - така: {Бог, Син, Свети дух}. Мюсюлманската - така: {Аллах}. Накратко, празното множество {}, за което говориш, не е Бог, а Религия. Колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем.
Николас Гомес Давила Задълбочено изследване на китайската социална мобилност през периода 1371 - 1904 г., направено от изследователи от хонгконгския университет (и цитирано тук), откривало че държавните изпити, на които били подлагани кандидатите за висши административни позиции, били инструмент за производство на меритокрация, способствал за издигането на много деца от низшите съсловия. Ще продължа тази мисъл със своя: По същото време китайското общество деградирало точно защото се подчинявало на "религията" на вечните ценности, която не търпяла идеята за мобилност. Споменатите държавни изпити също били подчинени на тази религия - за тях се изисквало да наизустиш написаното от Конфуций преди около две хилядолетия. Уж мобилността била социална, пък китайският социум бил демобилизиран. Не е случайно казаното през 19-ти век от британския лорд Елджин: "Непоканени, и с не най-подходящите методи, ние унищожихме бариерите с които тези древни нации се опитваха да скрият от света, поне в случая с Китай, гнилите останки на изчезващата си цивилизованост". Което ни показва че с термина социална мобилност погрешно сме избрали да означаваме личното издигане на някои китайци от долните слоеве, но не и анти-мобилността на китайския социум. Сега ясно ли е защо започнах с този конкретен цитат от Давила? Замисляйки се по въпроса "Има ли БЪЛГАРСКИ алфамагически квадрат?", ми хрумна следния проблем:
Съществува ли двойка квадрати, единият от които е магически, а в другия квадрат, състоящ се от имената на числата в първия (всяко изписано на език по избор), буквите на всички имена са в азбучен (или обратен на азбучния) ред? Бележки: 1. В английския има само едно "азбучно" число (40), в чието име буквите са в азбучен ред, и само едно "контраазбучно" число (1), в чието име буквите са в обратен на азбучния ред. 2. В българския няма азбучни числа, но има едно контраазбучно (3). 3. Следователно, ако искаме да намерим двойка квадрати, вторият от които да е контраазбучен (и в него да фигурират английскo и българскo име), то в първия квадрат трябва да присъстват числата 1 и 3. Послепис: За нуждите на контраазбучния квадрат можем да използваме числата: 1 (one, английски), 2 (два, руски), 3 (три, български), 5 (pięć, полски), 8 (оk, есперанто) и 12 (zwölf, немски). За съжаление, други езици не знам :-) Съществува ли БЪЛГАРСКИ алфамагически квадрат?
Кристалина Георгиева рекла че е фундаментално несъгласна с интерпретациите на ролята ѝ в скандала с докладите Doing Business 2018 и 2020. Това не ме вълнува толкова, но понеже съм като онова яйце дето се пукало не там, където го чукали, та ... се замислям за думата фундаментално.
Защо има фундаментални теореми на аритметиката, алгебрата и калкулуса, но няма фундаментални теореми на логиката, геометрията и комбинаториката? Как става така че геометрията може да функционира без фундаментална теорема, а аритметиката не може? И като стана дума ... защо нямаме български аналог с дължина една дума на понятието calculus? Толкова ли не сме се сетили да го препишем с български букви? Или причината е че обичаме да пудрим нещата ... та затова така както вместо да казваме болница Х казваме многопрофилна болница за активно лечение Х, така и вместо калкулус казваме диференциално и интегрално смятане (или ако сме фундаментално полуграмотни - висша математика). Математикът използва езика внимателно. Той няма да каже че едно множество е просто, защото елементите му са прости числа. В обратния случай, когато говори за безкрайно множество математикът няма да каже че елементите му са безкрайни. Безкрайността на множеството характеризира него, не елементите му. Какво безкрайно има в числото 2, елемент на безкрайното множество на естествените числа?
Лаикът използва езика невнимателно. За лаика характеристиката на множеството е характеристика на елементите му (и обратното). За лаика от това че "Ролинг Стоунс" са легендарни следва че и барабанистът им е бил легендарен. Много се извинявам, господин лаик, но нямаме основания да наречем покойния Чарли Уотс легендарен. Той нито можеше да солира като Карл Палмър, нито да композира като Фил Колинс, нито да се напива като Кийт Муун, нито да пише текстове като Нийл Пиърт. Да не говорим че никога не бе пръв в нещо: > било в свиренето с 2 бас-барабана като Луи Белсън, > било в свиренето само с една ръка като Рик Алън. Ама той се обличал стилно и имал скъпи коли, ще кажеш. Такива "легенди" ги имаме с хиляди и у нас, ще кажа аз. - Ние имаме 1300-годишна история - казва Ганьо на Осман и го поглежда предизвикателно.
- Ние имаме 5 деца: твоите са 2, а моите са 3. Колко от 1300-те години са твои, и колко са мои? - пита Осман и поглежда още по-предизвикателно. ... ги има не само в българския. Ако се заслушаме в тази песен на Diana Krall можем да чуем следния бисер: "POLAR BEAR RUG me, don't BUG me".
Стаменко тръгва да си купува книга от водещо българско издателство. Книгата е от серия, претенциозно натруфена с името "Нова проза". Отваря книгата и що да види:
> оригиналното издание на книгата е от 1983; > преводът на български е от 1990; > българското издание е от 2005. Чудя се колко стара им е старата проза, мисли си Стаменко и оставя книгата. Попитали Жа Жа Габор колко съпрузи е имала, а тя отговорила с въпрос: "Свои или чужди?"
Интелигентите четат, интелектуалците пишат, превеждат и редактират. Това че малко интелигенти са интелектуалци е малкият проблем. Големият е че малко хора са интелигенти.
Спомням си колко се изненадах, когато научих* че след завършване на следването си 40% от американците не са прочели и една книга. Това се отнася и до писането. Проучвания сочат (признавам, информацията** е стара) че половината от хората с докторати от американски топ-университети не са публикували каквото и да е след доктората си. С две думи: много образовани хора се имат за интелигенти и интелектуалци без да са такива. ________________________________________________________________________ * от книга с автор Браян Трейси, чието заглавие съм забравил ** Bloom, B. S. (1963). Report on creativity research by the examiner’s office of the University of Chicago. In C. W. Taylor & F. Barron (Eds.), Scientific creativity (pp. 251–264). New York: Wiley. Добре е да кажеш че произлизаш от семейство на интелектуалци. Замислих се имам ли право да го кажа. Като че ли нямам, интелектуалец беше баща ми, който произвеждаше интелектуален продукт. Останалите, въпреки претенциите и образованието им, бяха интелигенти - защото консумираха интелектуални продукти, като баба и дядо даже ги разпространяваха (понеже бяха учители).
Така стигаме до една класификация, която поставя интелектуалците в ролята на подмножество на интелигентите. Докато интелигентите са хора с добър слух, интелектуалците са интелигенти със собствен интелектуален глас. Първите си задават интелигентни въпроси, със своите интелектуални продукти вторите дават отговори. В английския числото 40 (forty) е единственото число, в чието име буквите са в азбучен ред, а 1 (one) е единственото, в чието име буквите са в обратен азбучен ред. Каква е ситуацията в българския? Нямаме си число, в чието име буквите са в азбучен ред, но поне си имаме едно-единствено число – 3 (три) – в чието име буквите са в обратен ред.
- Как можеш да си мислиш че говориш английски перфектно, ако за 10 секунди не можеш да намериш рима на думата ultrasonic? - пита студентите си Спирос.
Студентите, все с претенции за пефектен английски, мълчат. - Не е само това - продължава Спирос, - мога да ви демонстрирам че не говорите перфектно дори родния си език. Можете ли да ми кажете, например, какво означава изречението Полифетите са за полиаболотата това, което са полиплетите за полиоминотата? Студентите отново мълчат. Само онзи с големия кръст на гърдите се обажда: - Признавам че не мога да кажа какво означава това изречение, но ме мъчи предния пример. Вие можете ли да намерите рима на ultrasonic? - Gin and tonic - отвръща Спирос, като на шега. Казват че една картина струвала хиляда думи. Зависи от думите. Ако не ви бяха казали (с думи) какво описва долната картина, то как щяхте да разберете за какво става дума: А. Магьосник се опитва да запали огън жестомимично, но останалите не му вярват. Ако му вярваха, то щяха ли да наведат глави към пръчките, които се очаква да лумнат всеки момент? Сякаш само един вярва на магьосника, та затова предвидливо се отдръпва встрани.
Б. Аспарух - този с конскоопашното знаме - планира как да стане Хан на българите: "Вместо да слушам изтъркани езоповски басни, защо да не се измъкна без да ме усетят. Така ще мога да събера войската и да завзема властта, докато родата е събрана на едно място като сноп пръчки." Американски любител на философията отишъл в Гърция:
> да повърви там, където е вървял Сократ, и > да подиша въздуха, който е дишал Сократ. Направил го, че и го описал в книга. Аман от американски псевдофилософи, мисли си Спирос. Не беше ли чувал американецът за кораба на Тезей (или казано по друг начин - за това че няма начин Сократ се е разхождал точно в тази Атина)? Не беше ли чувал за Хераклит, според когото не можеш да дишаш един и същ въздух два пъти? |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
May 2024
|