Ако беше така, то какво ли щеше да стане с езика ни? Поговорката би звучала тъй: "Ние е пари." Съпрузите биха се оплаквали един от друг с думите "Никога нямаш ние за мен." А, време, възрастните, щяхме да мислим че ние работи срещу нас.
Времето е в нас и ние сме във времето, мислеше Левски. Простено му е, по негово време Теорията на множествата още не беше разработена. Затова той нямаше как да знае че ако две множества са подмножества едно на друго, то те са равни. С други думи, ако времето беше в нас и ние във времето, то ние щяхме да сме другото име на времето.
Ако беше така, то какво ли щеше да стане с езика ни? Поговорката би звучала тъй: "Ние е пари." Съпрузите биха се оплаквали един от друг с думите "Никога нямаш ние за мен." А, време, възрастните, щяхме да мислим че ние работи срещу нас. "Няма по-добро от българското", гласи реклама на немско-австрийската БИЛЛА. Ако лъжат, няма да пазарувам при тях, понеже мразя лъжците. Ако казват истината, няма да пазарувам при тях, а при някой по-добър, български, търговец.
Неяснотата не е непременно нещо лошо, понякога тя е необходима. Когато една жена те пита дали роклята я прави да изглежда дебела, е мъдро да си неясен в отговора. Това е мнението на писател, натрупал доста житейски опит.
Моят житейски опит ме кара да мисля друго: в горната ситуация ясният отговор е за предпочитане. Забележете, отговорът може хем да е ясен, хем да е честен! Отговаряш с НЕ и си винаги прав: а) Когато жената е кльощава, роклята не може да я прави дебела. б) Дебела ли е, вината не е в роклята. Българска фабрика за персийски килими задоволява с майсторство и уникалност високия вкус на британското висше общество. Това докладват от вестника и сякаш ще се пръснат от национална гордост.
Дали британците вярват че български килими могат да са персийски? Не знам, но има нещо което само британец с интелекта на Шерлок Холмс може да разбере: Ако килимите са персийски, те няма как да са уникални. Ако са уникални, те няма как да са персийски. Ще завърша с шега: уиндзорците си поръчват килими в LowCostандово не защото са уникални или персийски, а защото са евтини. За това как можеш да се загубиш в превода, когато превеждаш дума от един език (зад която се крие една концепция) в дума на друг език (зад която се крие съвсем друга концепция) се вижда от писанията на специалист по история на отоманската империя (и шеф на историческия департамент на Йейл), който в книга за султан Селим I споделя следното (подчертаването е мое):
Селим копнееше да доведе империята до старите ѝ слава и сила ... Той искаше да върне войската в дните когато привилегированата робска класа воюваше повече за империята, отколкото за себе си. На какво се дължат подобни езикови недоразумения? На това че робството в Турция е било твърде различно от това в САЩ. То не е било "наследствено", тежко и срамно. Турските роби работели предимно в домакинствата на собствениците, а не по полетата, пътищата и в мините. Те имали възможност да откупуват свободата си, понякога - в сравнително кратки срокове. Децата им не били роби; за справка: доста султански синове и султани са били деца на робини, а майките им се радвали най-високо обществено положение. Роби на султана били и еничарите, което не е пречело на турците да се вдигат на бунтове, за да могат и техните синове да постъпват в еничарския корпус. Всъщност, в Турция класите са били три: аскери, рая и роби. Рая не е това, което са ни учили в часовете по история. Става дума за гръбнака на държавата - данъкоплатците. Раята е наброявала около 90% от населението и е включвала както християните и евреите, така и повечето турци. Третата класа наистина е включвала високопоставени роби, но те (за разлика от обикновените) били обект на завист от страна на доста от представителите на останалите, уж по-висши, класи. Да кажеш че американците са били на Луната е все едно да кажеш че българите са били в затвора. На Луната е бил Нийл Армстронг, а в затвора - Андре Токев.
Вече съм писал за това, даже и име му измислих - множествена склероза (да говориш за множеството, забравяйки че имаш предвид само някои негови елементи). Една журналистка си мислела (подобно на БАНски старец), че македонският език е диалект на българския.
Друг журналист бил запленен от здравословния живот и затова пиел само прясна изворна вода. Наливал я от извора в огромни пластмасови бутилки и я пиел със седмици. Поуката Внимателно с граматиката, момчета и момичета! Толкова ли не помните разликите между минало и сегашно време? Македонският може и да е бил български диалект, но вече не е. Водата може и да е била прясна изворна, но след като сте я налели в употребявана пластмасова бутилка, вече не е. Умни, макар и световнонеизвестни, глави от БАН твърдят че македонският език е диалект на българския. Още по-умната и известна глава на социолингвиста Макс Вайнрайх казвала че езикът е диалект с армия и флот. Ако приемем твърдението на Вайнрайх за аксиома, то от нея директно следва че българският и македонският са отделни езици, на които съответстват отделни армии и флотове.
Друго следствие, този път не толкова очевидно, на Аксиомата на Вайнрайх е това че дори "по турско време", когато македонският и българският са били в доста по-близка роднинска връзка, македонският не е бил диалект на българския. Елементарно, Уотсън, тогава българският е нямал армия и флот, и следователно не е бил език, та да има диалекти. Това че на един език могат да се кажат повече неща отколкото на друг, съвсем не значи че тези неща не са глупости.
Лука Пачиоли е смятан за Баща на двойното счетоводство. Джордж Бул е Баща на символната логика, Джон Атанасов е Баща на компютъра, а Клод Шанън е Баща на информационната епоха. Майки няма!
Излиза че вярата на съвременниците в Бащинството е по-силна от вярата на дедите им в Бог. Древните вярваха че, за да създаде син, дори на всемогъщия Бог му е необходима жена*, съвременниците парадират с вярата си че Баща можеш да станеш и без жена. Не е ли това Парад на гей-мисленето? ______________________________________________________________ * Алкмена - майката на Херкулес, Мария - майката на Исус, Европа - дала деца на Зевс и име на континента ни Западняците прекаляват, измисляйки все нови и нови интелигентности. На Хауърд Гарднър и колегите му не им стигнаха 9 вида интелигентности, та затова в статията на Уикипедия има 10-та подточка - допълнителни интелигентности, една от която била дигиталната.
На изток, т.е. у нас, текат подобни процеси. Само дето става дума за културата. В училище работим за физическата си култура, накратко физкултура*. Говори се за финансова култура и застрахователна култура. Уикипедия ни информира че имало и религиозна култура. Тези дни научаваме че наградата "Христо Г. Данов" се връчвала за принос в книжовната култура. Ще си речеш че от толкова култури сме станали най-културните. Защо са ни толкова много интелигентности и култури? За да няма обидени, ето защо! Когато не искат да кажат че някой е як като бик, но тъп като дъб, западняците казват че той е с висока телесно-кинестетична интелигентност. У нас, за да не кажем че Х. би умрял от глад ако трябваше да си изкарва хляба като писател или поет, го наричаме деец на книжовната култура. __________________________________________________________________ * западняците са по-скромни и на това му казват "физическо образование" Празник било и габровката се почувствала ларж. Затова попитала мъжа си:
- Мъжо, празник е днес, дали да не сложа в супата половин яйце? - Ама ЦЯЛАТА половина ли? - стреснал се мъжът. Днес пак е празник и, поради липса на новини, пресата ни информира как култовото яке на Том Круз вбесило Китай. "Ама ЦЕЛИЯТ Китай ли?", стресна се габровецът. The Matrix is everywhere. ... It is the world that has been pulled
over your eyes to blind you from the truth. Morpheus Реификацията е заблуда при която абстракция се третира като конкретно събитие или физически обект. В заглавието "Волейболистките ни се завърнаха с тежка загуба" реификацията е очевидна (звучи така сякаш волейболистките носят ковчег или венерическа болест). Антропоморфизацията е заблуда свързана с приписване на човешки черти, емоции или намерения не нечовешки обекти. Тя се счита за частен случай на реификацията. Пример: "Турция поиска ООН да смени името ѝ". Колкото и да е странно, реификацията и антропоморфизацията могат да се "разхождат" ръка за ръка. В заглавието "Огромна сграда се промуши през ограниченията в София" "сграда се промуши" е пример за антропоморфизация (понеже не сградите, а хората се промушват), а "промуши през ограниченията" е пример за реификация (понеже ограниченията не са решетки, между които да се промушиш). Хенрик Ибсен смятал че една картина струва хиляда думи. Да беше жив, щях да му дам 11 думи, че да се опита да ги нарисува. Познахте, става дума за личния ми девиз: Правя каквото си знам, дори когато не знам какво да правя.
Ще го кажа и по друг начин: Ако swoosh-ът на Найки можеше да каже всичко, то девизът им Just do it щеше да е излишен. Наричаме го "Руски паметник". Не че не е в България. Не че не са го строили българи. Причината - бил финансиран от руския народ. Елементарно е, паметникът е български, руско е финансирането му.
Български вратар е избран за номер 1 в Англия. Ама как така български? Живее и играе в Англия. За номер 1 са го избрали англичаните. Заплатата му я плаща отборът му - "Кеймбридж". Как решиха че вратарят е български? Елементарно е, вратарят е английски, български е паспортът му. Половин век назад, назадничавите комунисти вярваха в магията на централното и комбинаторното. Мислеха че:
> в централните комитети се прави по-добра политика, > в централните институти се прави по-добра наука, > в комбинатите за цветни метали металите се получават по-шарени. Заблудите им бяха опровергани, но никой не се поучи да не отдава голямо значение на думите. Никой не си каза, подобно на Витгенщайн: "Философията е битка срещу омагьосването на нашата интелигентност чрез езика." Затова сегашните напредничави съвременници вярват в децентрализираното и аритметичното (особено ако е криптирано). По тази причина те се прекланят пред криптовалутите. До момента в който крипто-балонът се пукне и те се окажат (подобно на героя от вица): внезапно събудени, със свалени гащи и 5 лева в ръка (да се чудят те ли са ... или тях са ги ...). Като че ли е второто, поне ако се съди по изражението на един инвеститор в криптовалута, пострадал от спад в цената ѝ поради свръхпредлагане*: "Ама как така? Какво е това свръхпредлагане, нали валутата беше децентрализирана?" _____________________________________________________________ * повишило количеството на криптовалутата стотици пъти в рамките на един ден Антропоморфизиране
- Знаете всичко за Тайната вечеря, но продължавате да я наричате "тайна" - казва Спирос на студентите си.
- Елементарно е, професоре - отговаря зубрачката с големите очила, - тя е била такава за съвременниците. - Това е избягване на въпроса - контрира Спирос. - Значи ли това че в учебниците ви по химия заглавията трябва да са "Тайната на атомите" и "Тайната на периодичната система" - само защото те са били тайни за съвременниците на откривателите? Коментарите спират, но Спирос не спира: - Има и друго! Защо преводачите ви са толкова некадърни? Превеждат "Последната вечеря" (Last Supper) като "Тайната вечеря". - Тук става дума не само за преводаческа некадърност, а и за некадърност в познаването на хората. Може ли да е тайна една вечеря, на която са присъствали 13 души? - обажда се зубрачката, а колегите ѝ отново остават без думи. Колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем.
Николас Гомес Давила Преди, в помещението се помещаваше офис на Обединена българска банка. Как така българска, ще каже критичният наблюдател, чисто гръцка беше. Така, както сега е чисто белгийска. Няма да спорим с него, а ще се фокусираме върху помещението. Там сега се помещава магазин за обувки с голямо заглавие "Мода италиана" и подзаглавие "100% българско". Знаем кога и къде се е случила. Знаем кои са участвали. Знаем какво са говорили. Знаем дори менюто, включващо хляб и вино. Кое е тайното на ТАЙНАТА вечеря?
Колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем.
Николас Гомес Давила Практиците постоянно говорят какъв бил българският национален интерес. Теоретиците разсъждават що е то национален интерес. А вие ... сигурно сте чували балканската поговорка "Интереса клати феса"? Когато през 1829 г. султан Махмуд II задължил турските цивилни, военни и религиозни служители да носят фесове, той мислел че чрез засилване на еднообразието ще се засили единството на нацията. Оказало се че: > старомодните турци се бунтували срещу феса, за тях тюрбанът вършел прекрасна работа; > някой турци приели феса; > модерните турци смятали феса за проява на изостаналост, и мечтаели за бомбета. Така, вместо да обедини, султанът допълнително разединил населението и след по-малко от 100 години интересът нямало какво да клати, защото водачът на модерните (Ататюрк) забранил носенето на фесове. Хората са различни. Едни обичат фуражки, други - бейзболни шапки, трети - барети, четвърти - плетени шапки, пети - забрадки, а шести шапките ги дразнят и предпочитат да ходят гологлави. Така както няма национална шапка, така няма и национален интерес. Говоренето за, и особено налагането на, неща прокарвани като "национален" интерес е успешен начин за разединяване на нациите. В този блог водя битка с езиковите и логическите грехове, вкл. с този на антропоморфизма*. Подобно на останалите грехове**, езиковият грях може да е композитен. Едновременно можеш да извършиш противоположните грехове на антропоморфизма и дехуманизацията, и в резултат - да си доволен от себе си. С пример от книгата "Метрополис", с автор Бен Уилсън:
Докато преди градовете се опитваха да привличат големи производства или да завземат голям дял от световната търговия, сега те се конкурират за мозъци. _____________________________________ * придаване на човешка форма/мотивация на неживи обекти/явления или на животни (за което съм писал тук и тук, а и на други места, които Гугъл не може да намери) ** напр. да се напиеш и пребиеш невинен човек под влияние на алкохола Държавата и публиката се считат за оправомощени да се ровят в частните дела на индивидите. Например, в това какви са недвижимите им имоти и как ги стопанисват. Познахте, имам предвид т.н. културно наследство.
Разглеждайки въпроса чисто юридически ... ако една сграда се счита за национално културно наследство, то не трябва ли разтревожените наследници (чиновници и активисти) да участват финансово в поддръжката ѝ? Разглеждайки въпроса чисто езиково ... може ли едно наследство да е културно? Културни могат да са хората, но би трябвало да имаме известни съмнения за тези от тях, смятащи че културни могат да са и наследствата. Наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Пълни глупости, не е патриарх, а основоположник. Разликата е от земята до небето. Исус беше основоположникът, но патриарх стана Петър. На езика на математиката:
Основоположникът е константа, патриархът - променлива. Имената, казва слабоизвестен британски философ, ни позволяват да забодем етикети на предметите, а осмислянето да оставим за по-късно. Често името блести, заслепява, разсейва и ние забравяме за осмислянето. Не става дума само за имената, но и за другите лъскави етикети.
Имахме си цар, който вярвахме че ще ни оправи за 800 дни. Етикетът "цар" прикриваше факта че човекът не е царувал никога - вместо него, това го правеха тримата регенти, и точно затова те понесоха присъдите на "народния" съд. За президент си имахме доктора Първанов, който не беше излекувал никого. За премиер си имахме генерала Борисов, който никога не беше командвал дивизия. За кандидат-министър си имахме почетен консул без консулство и без почет (чест). Какво ли ще се появи, когато се разлепят "харвардските" етикети на сегашните? |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
May 2024
|