Англичаните имат думите time и weather. На българите им е достатъчна думата време.
Руснаците имат думите зачем (с каква цел) и почему (по каква причина). Българите се ограничават до защо.
Японците имат две думи за Аз-а си: едната за частния, а другата - за публичния му аспект. Това на българина вероятно му звучи като раздвояване на личността.
Американците имат две думи за пол: sex и gender. Българите се оправят с една. Думата джендър някои я научиха наскоро, но понеже не знаят значението й, я използват за обида. Някои пък изобщо не са я чували и превеждат "She teaches gender studies at ..." като "Тя преподава граматика в ..."
Та затова се чудя:
Как можем да сме толкова сложни че да имаме различни облекла за вкъщи, работата, свободното време и официалните случаи, а да сме толкова прости че да имаме по една дума за всички случаи?