Учени глави казват че с обясняването на топлинното движение на молекулите, Айнщайн е доказал съществуването им. Интересно, излиза че Айнщайн е изучавал свойствата на нещо, за което още не е било доказано че съществува. С други думи: мислил е без да знае. Друг мъдрец - Клод Шанън - е изучавал математически структурата на гените, без по това време да е било сигурно че гените реално съществуват. И той, като Айнщайн, е мислил без да знае.
В примерите с Айнщайн и Шанън е ясно едно - те, а и други хора, са допускали съществуването на посочените обекти. В историята има и по-интересни примери, в които хората са мислели (и то правилно) за обекти и явления, за които дори не са допускали че съществуват. Как е възможно, ли?
Древните гърци са създали концепцията за фигурните числа. Става дума за представяне на числа в 2 и 3 измерения. Направили са го без да разполагат с концепцията за измеренията. Ако се замислим, ще открием че няма нищо странно в това: ако всеки трябваше да чака да му поднесат наготово концепцията за измеренията за да може да разсъждава за измеренията, то никой нямаше да разсъждава за тях.