Дисидентите бяха хора, които не знаеха много неща*, но едно нещо знаеха добре: те бяха гласът на народа срещу силата на властта. Смениха се времената, дойдоха на власт и забравиха това просто знание. Дори тези, които излязоха от властта, не си припомниха забравеното. Возят се на Мерцедеси, пушат пури, заемат синекури, посещават конференции финансирани от властта (или хора близки до нея). За тези, които подобно на Доган и Сидеров, не намериха сили да излязат от властта, изобщо няма да отварям дума.
Никога срещу Тодор Живков не са били изказани/изписани толкова много толкова лоши думи, колкото срещу Желев, Доган, Сидеров и Тренчев. Народът можеше да посещава резиденцията на Живков в Бояна, но няма да види и снимка от резиденцията на Доган (освен отдалеч). На Живков (за разлика от Желев) никой не му покриваше с ръка чашата, защото пиеше по малко. На него никога не би му хрумнало да си направи снимка с пура в ръка (подобно на Тренчев), а още по-малко с XYZ в ръка (подобно на Сидеров).
__________________
* кои са и на какво са способни, какво става когато риташ срещу властта, по колко одеяла дават зимно време в затвора и т.н.