Вуте храни семейство

През последните години често ми се случва да изпадам в една и съща ситуация. Лице, което за удобство ще нарека Вуте, ми се оплаква от нещо: организацията, шефа, работата, колегите, клиентите, роднините, властите и страната. На моето неразбиране, последвано  от въпроса защо не направи нещо за промяна на статуквото, Вуте отвръща с поглед отвисоко, пропит с вселенска мъдрост: "Не разбираш ли, имам семейство да храня?"

Разбирам много добре. Рабирам че единствената разлика между есесовците в концлагерите и Вуте е наличието на възможности. Ако нямаше допълнителните възможности да работи в банка, да продава застраховки или да се занимава с изграждане и почистване на канализацията, Вуте щеше да убива чужди семейства за да може да храни своето.

Не аз, ти не разбираш, Вуте! Човек се оправдава за делата от които се срамува, независимо дали част от вината се носи от шефа, семейството, партията или родината. Представяш ли си Колумб,, откривателят на Америка, да каже: "Направих го, защото шефът така каза"? Представяш ли си Айнщайн, откривателят на тайните на фотоелектричния ефект, да каже: "Амии ... направих го защото имах семейство да храня"? Толкова ли е трудно, мили ми Вуте, да разбереш че вместо да използваш вселенската си мъдрост за да ме гледаш отвисоко, можеш да я използваш за да живееш живота си без да се налага да се оправдаваш?