- За какво мислите, професоре?
- Мисля че този човек знаеше седем чужди езика и се чудя какво е станало с това знание.
Професорът, казват, бил юристът Георги Данаилов, а любопиткото - цар Борис III.
Да беше казал или написал нещо запомнящо се на някой чужд език Балабанов, или поне да беше превел нещо! Да беше, ама не беше. Избрал да бъде примерен баща (каквито ги има с тонове) и борец за черковни и политически свободи на българското племе (което е едно от най-неблагодарните). Затова знанията му отишли там, където отиват всички знания, които не се ползват - в небитието.
Това е очевидно, ще кажете. Да, но не е било очевидно за професора. За мен пък е очевидно друго: освен да се използват, знанията трябва и да се създават. Хиляди българи знаят поне по толкова езици за програмиране, колкото чужди езици е знаел Марко Балабанов, без да се сетят да станат автори на такива езици. Защото за тях това не е очевидно.