Поради слабостта си към дискретното, имам способност да го виждам по-често от другите. Ето какво виждам днес:
Безделничеството, проституцията и просията не са престъпления, решил Конституционният съд и обявил съответните текстове от Наказателния кодекс за противоречащи на Конституцията.
На първо място, докато просията е вид безделничество, а именно безделничество с цел печалба, то проституцията съвсем не е безделничество, а честен, макар и укорим в други отношения, труд.
На второ място, не всяко безделничество е укоримо. Дискретният безделник, който ежедневно седи на пейката и гледа облаците не вреди никому; нещо повече - той може да се окаже полезен, ако по-късно възпее облаците, небето и мечтите в стихове. Просещият безделник е съвсем друго нещо, той е недискретен и навира досадната си, а често и миризлива, личност в очите на гражданите и им пречи (визуално, слухово и олфактивно).
Ние, законодателите ни и дори конституционните ни съдии, сме свикнали дискретно да скачаме от дадена позиция на противоположната:
ДА -> НЕ, 0 -> 1, ИМА -> НЯМА, ВЯРНО -> НЕВЯРНО,
без да съзнаваме че често става дума за континуум. Например, едни безделничества (повече и по-малко полезните, а и безполезните) биха могли да бъдат законни, но това не значи че вредните (каквото е просията) трябва да са!
Хумористичен финал
На тези, които биха казали че моят текст не е нищо повече от проява на безделничество, ще отговоря така:
Може би, но става дума за безделничество полезно за вас. Та нали току що научихте поне 3 чужди думи ("ортогонални", "континуум" и "олфактивно"), а и още едно значение на думата "дискретно".