- Поискай от мен нещо, каквото и да е - казал Александър Велики, който не дочакал посещение от Диоген, та трябвало сам да отиде при него.
- Дръпни се настрани, закриваш ми слънцето - рекъл Диоген, който по това време се припичал на слънце. Александър си тръгнал, казвайки на придружителите си: "Ако не бях Александър, щях да поискам да съм Диоген".
Нещо ме притеснява в тази история, твърде нагласена изглежда. Историята с Архимед, кръговете и мечът, прекъснал мисълта и живота му, звучи доста по-реалистично.