Много хора в родината, и още повече извън нея, са се вкопчили на живота в лекото и на хляба в мекото. Това се дължи на две причини:
П1. Работят на закрито и
П2. Работят на ниско.
Като казвам "закрито" имам предвид че, работейки за държавата или бизнеса, те са защитени от служебната тайна. Малко хора се интересуват от приноса им, а и имат пред себе си непрозрачен параван - споменатата тайна. Така се оказва се че почти никой не знае какво правиш, как го правиш и за колко го правиш. Работата ти рядко се оценява, още по-рядко се критикува, но се заплаща ежемесечно. Как да не кажеш че живееш в най-добрия от всички възможни светове?
Що се отнася до работата на ниско, то имам предвид ниското ниво. Не става дума за обида, а за оценка на конкуренцията. Ако работиш на градско ниво, то конкуренцията ти е (вероятно) няколко десетки души. Ако работиш на национално ниво, то става дума (вероятно) за няколкостотин. Виж, да работиш на световно ниво е съвсем различно: не само че броят на конкурентите е голям, но и качеството им е световно. Работата на световно ниво е и работа на открито:
> сравненията са лесни, вкл. сравненията на заплащането;
> критиката е редовна, а често и злобна*.
______________________________
* сещам се какво беше казал световноизвестният Харълд Блуум за награждаването на още по-световноизвестния Стивън Кинг с американска литературна награда: "Поредната низина в американския културен живот!"
П1. Работят на закрито и
П2. Работят на ниско.
Като казвам "закрито" имам предвид че, работейки за държавата или бизнеса, те са защитени от служебната тайна. Малко хора се интересуват от приноса им, а и имат пред себе си непрозрачен параван - споменатата тайна. Така се оказва се че почти никой не знае какво правиш, как го правиш и за колко го правиш. Работата ти рядко се оценява, още по-рядко се критикува, но се заплаща ежемесечно. Как да не кажеш че живееш в най-добрия от всички възможни светове?
Що се отнася до работата на ниско, то имам предвид ниското ниво. Не става дума за обида, а за оценка на конкуренцията. Ако работиш на градско ниво, то конкуренцията ти е (вероятно) няколко десетки души. Ако работиш на национално ниво, то става дума (вероятно) за няколкостотин. Виж, да работиш на световно ниво е съвсем различно: не само че броят на конкурентите е голям, но и качеството им е световно. Работата на световно ниво е и работа на открито:
> сравненията са лесни, вкл. сравненията на заплащането;
> критиката е редовна, а често и злобна*.
______________________________
* сещам се какво беше казал световноизвестният Харълд Блуум за награждаването на още по-световноизвестния Стивън Кинг с американска литературна награда: "Поредната низина в американския културен живот!"
RSS Feed
