В провокиращ текст, наречен Vegempathy, Урсула Ле Гуин пише:
Мислите ли че бобът е мъртъв, понеже в магазина сте го купили в найлонова торбичка? Че морковът е мъртъв, понеже е стоял в хладилника известно време? Случвало ли ви се някога да поставите няколко бобови зрънца във влажна почва, или морков в тенджера с прясна вода, и да изчакате седмица-две? Животът на растението е по-малко видим, но е по-дълбок и траен от този на животното. Ако поставите стрида в тенджера с прясна вода и я държите седмица, то резултатът ще е съвсем друг.
Горното, както и вчерашен разговор с приятели, ме поставят в режим "размишление", но размишленията ми са свободни и отпрашват в друга посока. Знаем ли какво ядем и в по-общ план - какво отглеждаме? Съмнявам се. Ще дам няколко примера:
1. Имам приятел, който е специалист по Турция. Не само защото е чел за страната, но и защото я е обиколил. Той ми е казвал че българските и индийски боклуци които наричаме (и ядем като) "млян пипер" нямат нищо общо с турските. Затова всеки път се връща от Турция с килограм пипер. Друго, което съм запомнил от него е че в България се отглеждат грешни сортове патладжани, които не са за ядене. Защото, в сравнение с тези в Турция, горчат. Чудно ли е, тогава, че точно турците, а не българите, са известни с т.н. "имам баялдъ"?
2. Предполагам че сте чували за прословутите софийски тополи. Не знам за вида им, но е всеизвестно че полът им е бил объркан. Затова в началото на всяко лято градът се покриваше с бели памуци, а гражданите в светло облекло - със стотици мушички, пълни е енергия от лепкавите тополови сокове и омазващи всичко с тях. Слава Богу, голяма част от сбърканите тополи вече са изсечени!
3. България е една от най-големите износителки на пшеница, с годишни приходи над 850 милиона долара. Само дето никоя статистика не казва каква пшеница и за какво я използват. Разбирам че голяма част била фуражна, а тя намирала път и до хляба ни. Не знам дали това е истина или не, но си спомням следната история.
Приятелка ми препоръчва магазинче за хляб и хлебни изделия. "Какво ми говориш", казвам й, "знам го много добре, тук правят най-хубавите банички в София." Един път чакам на опашката (да, още има и такива хлебарници - с опашки) и гледам как майстор-хлебарят идва отнякъде с два пакета брашно. Познатите му пенсионери от опашката започват да го занасят: "Абе, ти уж се хвалеше че работиш само с немско брашно, пък гледаме че си купил българско?" Хлебарят им отговаря че продължава да използва немско брашно за всичко, но е открил че слагайки съвсем малко българско, качеството се подобрява. Подтекстът: българското брашно никога не би могло да бъде основата на един качествен тестен продукт, а само добавка. Толкова по въпроса какво ядем.
Мислите ли че бобът е мъртъв, понеже в магазина сте го купили в найлонова торбичка? Че морковът е мъртъв, понеже е стоял в хладилника известно време? Случвало ли ви се някога да поставите няколко бобови зрънца във влажна почва, или морков в тенджера с прясна вода, и да изчакате седмица-две? Животът на растението е по-малко видим, но е по-дълбок и траен от този на животното. Ако поставите стрида в тенджера с прясна вода и я държите седмица, то резултатът ще е съвсем друг.
Горното, както и вчерашен разговор с приятели, ме поставят в режим "размишление", но размишленията ми са свободни и отпрашват в друга посока. Знаем ли какво ядем и в по-общ план - какво отглеждаме? Съмнявам се. Ще дам няколко примера:
1. Имам приятел, който е специалист по Турция. Не само защото е чел за страната, но и защото я е обиколил. Той ми е казвал че българските и индийски боклуци които наричаме (и ядем като) "млян пипер" нямат нищо общо с турските. Затова всеки път се връща от Турция с килограм пипер. Друго, което съм запомнил от него е че в България се отглеждат грешни сортове патладжани, които не са за ядене. Защото, в сравнение с тези в Турция, горчат. Чудно ли е, тогава, че точно турците, а не българите, са известни с т.н. "имам баялдъ"?
2. Предполагам че сте чували за прословутите софийски тополи. Не знам за вида им, но е всеизвестно че полът им е бил объркан. Затова в началото на всяко лято градът се покриваше с бели памуци, а гражданите в светло облекло - със стотици мушички, пълни е енергия от лепкавите тополови сокове и омазващи всичко с тях. Слава Богу, голяма част от сбърканите тополи вече са изсечени!
3. България е една от най-големите износителки на пшеница, с годишни приходи над 850 милиона долара. Само дето никоя статистика не казва каква пшеница и за какво я използват. Разбирам че голяма част била фуражна, а тя намирала път и до хляба ни. Не знам дали това е истина или не, но си спомням следната история.
Приятелка ми препоръчва магазинче за хляб и хлебни изделия. "Какво ми говориш", казвам й, "знам го много добре, тук правят най-хубавите банички в София." Един път чакам на опашката (да, още има и такива хлебарници - с опашки) и гледам как майстор-хлебарят идва отнякъде с два пакета брашно. Познатите му пенсионери от опашката започват да го занасят: "Абе, ти уж се хвалеше че работиш само с немско брашно, пък гледаме че си купил българско?" Хлебарят им отговаря че продължава да използва немско брашно за всичко, но е открил че слагайки съвсем малко българско, качеството се подобрява. Подтекстът: българското брашно никога не би могло да бъде основата на един качествен тестен продукт, а само добавка. Толкова по въпроса какво ядем.
RSS Feed
