Българският мениджър, например, прави фабрика в планината - защото хората от съседните села са безработни, а пътуването им до големи градове е бавно и сложно. Правил си е сметка че те ще са евтина работна ръка, пък те не желаят да работят във фабриката му. Той излиза и се оплаква в пресата, вместо да се замисли защо не си е приготвил домашното (да провери нагласите на селяните да му работят за жълти стотинки преди да построи фабриката).
Докато дребният БГ мениджър се оплаква от няколко селяни, крупният чужд мениджър се оплаква от цели нации. "Как можеш да управляваш нация, която има 246 вида сирене", оплаквал се френският топ-мениджър Шарл де Гол. Не го било срам да се оплаче публично, но го мързяло да направи нещо за решаване на проблема. Например, да раздели огромната неуправляема френска нация на няколко - по-малки, но управляеми. Или да намери по-способни мениджъри от самия него.