Заслугите, спечелени по икономически и политически причини, са нетрайни. Имената, дадени по икономически и политически причини, също.
В икономиката нещата са подчинени на т.н. highest bidder. Платиш ли повече, печелиш. Няма значение дали искаш да си купиш банка, или правото да нарекат нещо (напр. звезда) на твое име.
Що се отнася до политиката, имаме си ясни национални примери. Софийският булевард "Цар Фердинанд" се превърна в булевард "Христо Ботев", а по-късно - в булевардите "Волгоград" и "Толбухин". Сега името му е "Васил Левски".
В последно време, колекцията ни с примери се обогатява: по света, протестиращи масово оскверняват паметници, дори тези на Колумб, Чърчил и Ганди*. Тримата, както и Ботев от предния пример, са все национални герои. Герои, ама временни, ще каже някой. Истинските герои са тези, имената и паметниците на които ще устоят на трусовете и гаврите. Никой няма да поиска да вземе името на Решето на Ератостен, Нютоновия бином, Евклидовата геометрия, Машината на Тюринг и Рамануджановите прости числа. Това са имената на истинските герои.
________________________________________
*послепис от 27.10.2021: "пострада" и статуята на американския баща-основател Томас Джеферсън в нюйоркското кметство