Говориха за какво ли не и в един момент стигнаха до перспективите пред бизнеса, вкл. и това че имали договор за ексклузивна дистрибуция от страна на водеща българска фирма. Не може да бъде, каза Стоил, тази фирма наскоро беше купена от друга фирма и договорът ви вече не струва пукната стотинка.
Вместо да го оборва, което щеше да го разкрие като незапознат с местната ситуация, англичанинът попита Стоил за какво толкова се вълнува - нали го търсят за шеф на операциите, а не на продажбите. Стоил възрази че от успеха на продажбите зависи успеха на фирмата и бонусите за ръководителите. Бонуси ли, попита го учудено англичанинът, какви бонуси. Стана ясно че, с подобни практики (да не знае какво става на пазара, а и да не дава бонуси на ръководителите), фирмата няма да има успех и Стоил учтиво им го намекна. Естествено, не му се обадиха повече.
След година и половина ветровете се обърнаха на 180 градуса. Стоил беше в борда на директорите на същата фирма, а англичанинът беше ... извън борда. Години по-късно, Стоил се запита какво е станало с англичанина. След изгонването му от фирмата, той съвсем се отпуснал ... заради което сега го издирват органите на две европейски държави. Включително и защото си бил отпускал незаконни бонуси, приватизирайки бонусите на другите ръководители.