Не съм сигурен че следната регресия е открита и анализирана. Наричам я "Регресия към нулевата стойност (на ползата)". Става дума за следното:
Производителите на лекарства са длъжни по закон да получават одобрения за лекарствата си от разни държавни ведомства за контрол на лекарствата. За да получат одобренията те правят детайлни проучвания, които трябва да докажат че лекарството е полезно. В процеса на изследване се установяват случаите, в които лекарството е безполезно, както и случаите, в които е вредно (лошо дозиране; лоши взаимодействия с други лекарства; диагнози, при които лекарството не трябва да се употребява). Производителят е длъжен да представи на потребителя информация за изброените лошотии, той го прави и на това дължим "многотомниците" съпътстващи всяко лекарство, които никой не чете открай-докрай, но всеки гледа със съмнение.
Производителите на хранителни добавки не се регулират от държавните агенции за контрол на лекарствата. По тази причина те могат да ги рекламират както им хрумне. Добрите производители на добавки имат някаква мярка - те пишат разни измислици, но под черта и с дребен текст си признават че те не са подкрепени с изследвания. Лошите производители нямат срам. Те пишат че:
а) добавката Х увеличава мускулната маса (с колко, в кои случаи и кои мускули точно - не се споменава),
б) добавката Y подобрява тонуса (на кое: на мозъка или на сфинктера),
в) добавката Z помага при импотентност (без да се уточнява как помага - физически, като възстановява потентността, или психически, като те кара да не се притесняваш че си импотентен).
Изборът на масовия потребител между лекарство или хранителна добавка е ясен. Той вижда големия брой отрицателни взаимодействия, както и диагнозите, при които лекарството не трябва да се взема. Вижда че при "добрата" добавка "лошите новини" са кратки, а при "лошата" изобщо липсват. Затова потребителят избира лошата хранителна добавка. Която в общия случай не работи (или вреди на нещо друго)*. Това накратко е Регресията към нулевата стойност.
Най-лошата новина е че не става дума само за лекарства, но за храни и какво ли още не. Нестле и Кока Кола произвеждат само пакетирани храни и са длъжни да ги надписват. Производителите на насипно сирене, олио, вино и подобни не надписват. По тази, а и по други причини (познайте кои) продукцията им е по-евтина. Затова се оказа че 30% от великденските козунаци са с незнаен производител (и съдържание). Което е пресен практически пример за Регресията към нулевата стойност.
________________________
* Че нали ако работеше (и не вредеше) "Голямата Фарма" щеше да я направи на лекарство и да я лицензира като такова.