Насока 1
Защо точно в живота? Къде другаде би могъл да успее човек? Странно е, но има две места извън живота където човек може да успее: а) в смъртта и б) след смъртта. Успехът в смъртта може да е резултат на героично дело или на мъдри думи. За успеха след смъртта ще стане дума по-късно.
Насока 2
Успехът е субективен: за едни си успял, за други - не. Има няколко категории лица, върху които един желаещ да мине за успял трябва да се фокусира:
а) родителите,
б) съвременниците,
в) хората от бъдещето, вкл. собствените деца.
В очите на съвременниците е сякаш лесно да минеш за успял. Като погледнем статията за някой град в Уикипедия, особено ако е американски, виждаме и списък на успелите граждани. Няма как да не ни направи впечатление че повечето са ентъртейнъри (спортисти, певици, актриси, комици) и политици. Само дето ... повечето родители не биха поискали да видят детето си в такава професия. Ерго, успелите в очите на съвременниците са се провалили в очите на родителите си.
Що се отнася до децата, родителят е винаги неуспял. Това е аксиома и не трябва да се доказва*. Единствения шанс да не се провалиш в очите на детето е ... да нямаш дете.
Има и допълнително изискване, усложняващо нещата: за да си успял в живота, трябва да си успял и в собствените си очи. Затова се самоуби ван Гог, заради осъзнатия неуспех. Нямаше откъде да знае че ще дойде време когато портретът на доктор Гаше, нарисуван 6 седмици преди самоубийството, ще бъде оценен на над 160 милиона долара.
Доктор Гаше не успя да върне ван Гог към живота, но успя в друго: в последните месеци на художника, той му осигури условия да нарисува над 70 картини. Ван Гог определено успя. Не само с портрета на Гаше, но и с портрета на доктор Феликс Рей, а и с орача на полето, слънчогледите, ирисите и автопортретите си.
Изводът:
Дали си успял в живота и смъртта не е важно; дали си успял се разбира след смъртта ти, когато разберат точно в какво си успял и вградят портрета ти в "голямата" картина на успеха.
_______________________________
* най-добре я е формулирал Ричард Крандъл, който казвал че
Най-ефективният начин да направиш от едно дете атеист е да му сложиш свещеник за баща.