И аз съм самоук, та затова едва сега ми хрумва че от години се занимавам с Диофантови уравнения. За тях знам само 2 неща:
1. че се интересуваме от целочислените им решения, и
2. че за тях няма общи теоретични подходи, а "нападението" трябва да е специфично за всяко "нападнато" (уравнение или система от уравнения).
Това непълно знание получих късно, което не ми попречи да започна математическите си импровизации с мислене за диофантови уравнения (пример тук). Сега ми хрумва че дори и най-известното ми откритие (хипотезата, за която писаха тук) може да бъде записано като система от уравнения, при която се търсят естествени числа n, такива че:
p(n) = r(p(n))
p(p(n)) = r(p(p(n)))
където:
а) с p(n) означаваме n-тото просто число,
б) с r(n) означаваме обърнатото наопаки n.
За любителите на загадките: хипотезата ми е че единствено числата 1, 2 и 3 са решения на горната система от уравнения.