Blog Archives

Регресия към средната стойност

2/9/2020

Един мъдрец решил да опише регресията към средната стойност така че всеки да може да я разбере. Мъчил се, мъчил се ... и написал това:
Следващото нещо което ще се случи в живота ви е твърде вероятно да е доста по-скучно, обикновено и прогнозируемо. Запомнете го от мен: не бъдете толкова ентусиазирани или притеснени; животът ви ще бъде предимно скучен и обикновен.

Въздъхнал, похвалил се за добре свършената работа, запалил цигара и пуснал радиото. Вървяла някаква симфония, която прекъснали за да кажат:
Днес сутринта войските на Третия райх нападнаха Полша.

Заблудата на Готфрид Лайбниц

2/8/2020

"Живеем в най-добрия от всички възможни светове", казвал Готфрид Лайбниц. Заблуждавайки другите, той заблудил и себе си. Умрял изоставен, а на погребението му присъствал само личният му секретар - по задължение. Гробът му стоял ненадписан повече от 50 години. А когато му поставили плоча, никой не разбрал на чий гроб са я поставили. Толкова по въпроса за "най-добрия" от всички възможни светове.

Коперниковият принцип

2/7/2020

Според Коперниковия принцип описан с мастило за първи клас, човекът не е привилегирован, а обикновен, наблюдател на Вселената. Оттук следвал т.н. Doomsday argument (всъщност, т.н. Lindy effect), според който когато наблюдаваме един обект (явление) било много по-вероятно да го наблюдаваме не в началото или в края му, а по-скоро някъде около средата му. С други думи, колкото по-древно е нещото което наблюдаваш, толкова по-голяма била вероятността то да продължи да съществува повече, сравнено с по-млади неща.

Оптимистите дават пример с древните 7 чудеса на света. Хеопсовата пирамида е най-древната - построена е около 2600 години пр. н. е. Останалите са построени около 2 хилядолетия по-късно. От всичките 7, единствено Хеопсовата пирамида продължава да съществува.

Това е класическо пожелателно мислене. Тук става въпрос за съвсем други принципи, много по-древни от Коперниковия:

1. Принципа на геометрията:
1.1. за разлика от всички други чудеса на света, Хеопсовата пирамида е много по-масивна, т.е. при нея отношението повърхност/обем е минимално. Откъдето следва че тя е много по-трудна за разрушаване,
1.2. за разлика от други чудеса на света, Хеопсовата пирамида лежи на най-стабилната си (най-голямата си по площ) стена и има нисък център на тежестта.

2. Принципа на географията:
2.1. за разлика от Родоския колос (изправен над морето) и Александрийският фар (изцяло в морето), пирамидата е в равна неземетръсна зона, далеч от морета, планини, езера и реки,
2.2. пирамидата е насред пустинен район, а другите чудеса (Висящите вавилонски градини, Статуята на Зевс в Олимпия) са били на леснодостъпни, и примамливи за нашественици и религиозни фанатици, места.

Най-интересното е за десерт:
Ако рекурсивно приложим Коперниковия принцип към самия него, то ще установим че дори и да "има хляб" в него, то (съгласно самия принцип) този хляб ще мухляса много преди да мухлясат Хеопсовата пирамида, геометрията и географията.

Thinking

2/6/2020

2 Comments

Thinking is similar to moving in two-dimensional space. Intelligence drives you forward, imagination drives you sideways. When there is no way forward, sideways travel is recommended.

Perfect numbers were discovered about 2500 years ago, but human intelligence has not revealed much about them. It is not known whether their number is infinite or whether there are any odd perfect numbers. In the early 21st century Reinhard Zumkeller pressed the pedal of his imagination and generalized the perfect numbers. Instead of unsuccessfully searching for proofs for the infinitude of the perfect numbers, mathematicians started thinking about the Zumkeller numbers and finding interesting things about them. It is now known for certain that there are infinitely many Zumkeller numbers, that some of them are odd, and that out of every 12 consecutive natural numbers at least one is a Zumkeller number.

It's elementary, my dear Watson, when you can't go forward and find something about a second thing, you can go sideways and find a third thing about a fourth thing.

2 Comments

Множествена склероза

2/6/2020

Христофор открил бахамския остров Сан Салвадор и след това цял живот разправял че е открил Америка. Христо отишъл до Пиза да види кулата и след това цял живот разправял че е бил в Италия.

Стаменко Математикът нарича тази болест "множествена склероза": да забравиш че имаш предвид елемента е и да говориш за множеството S.

Патриотизъм

2/5/2020

Патриотизмът на обикновения българин е патриотизъм "по ботевски": я надуй, дядо, кавала, след теб да викна - запея ...". С други думи:

Патриотизмът на обикновения българин му стига за да тропа неделно хоро на площада, но не и да напише/изсвири хоро. С други думи:

Да рецитираш ботевски стихове по празници и да играеш иво-папазовски хора по сватби не е патриотизъм. Патриотизъм е това, което са правили Ботев и Папазов всеки ден.

Гледане и виждане

2/4/2020

Различните хора виждат различни неща. Нямам предвид способностите на очите и това зад тях, макар че и то е от значение. Имам предвид това накъде си насочваш погледа. Ако ходиш по тротоара с поглед насочен надолу, то можеш да откриеш пари на тротоара и да си направиш извода че парите са по тротоарите. Ако се возиш на "Мерцедес" с поглед насочен настрани, ти можеш да видиш че парите са не по тротоарите, а в сградите до тях.

Оттук следва един неочакван извод: возиш ли се в "Мерцедес", няма как да намериш пари на тротоара. Обобщено за начинаещи:
Можеш да не си най-големият професионалист, или изобщо да не си професионалист, но да откриеш неща останали невидими за другите - само защото не са се сетили да погледнат натам, накъдето си се сетил да погледнеш ти.

За справка: повечето европейци търсеха Америка на запад, но европеецът открил Америка, я откри надолу, т.е. на юг. Познахте, говоря за Лейф Ериксон.

Фактурите: по света и у нас

2/3/2020

Когато живееше в Комотини, Спирос си получаваше фактурите за комунални услуги редовно. Откакто се премести в София той почти никога не ги получава. Оплаква се на доставчиците, а те му се оплакват как пощенските фирми си правели оглушки и мързелували. Когато Спирос ги посъветва да си сменят пощенските фирми с по-добри, те го съветват че това било много трудно, защото трябвало да се организират т.н. обществени поръчки.

Днес Спирос получава фактура от водоснабдяването, към която е прикачено съобщението че цените се били увеличили заради решение на Комисията за eнергийно и водно регулиране. Само дето са пропуснали да напишат че Комисията го е направила по искане на водоснабдяването. И друго са пропуснали да напишат:
Как става така че когато към фактурата има прикачена рекламна брошура или съобщение за увеличаване на цената, пощенските фирми я доставят: без да си правят оглушки и без да мързелуват?

Как да имаш доверие на Гугъл?

2/2/2020

Втори февруари е, неделя преди обяд. В кръчмата, Пешо Келешо и компания пият като за световно и си говорят глупости. Пешо разправя на приятелите си: "Влизам сутринта в Гугъл, значи, и що да видя? "Драскулката" на Гугъл ми казва че днес бил денят на Мери Самървил. Що за дивотия, не знаят ли тези меки китки че днес е денят на меките китки?"

На съседната маса Спирос и Йоргос си пийват "Митос", мълчат и гледат сеира на българите. Как може да пият толкова, мисли си Йоргос. Има резон във въпроса на българското пиянде, мисли си Спирос. На тази дата са се родили толкова заслужили хора, а също толкова заслужили хора са починали. На тази дата са сътворени толкова велики книги, картини, формули и машини. На тази дата са спечелени толкова много битки и са проляни толкова много сълзи. Как хората от Гугъл решиха че това е точно денят на Мери Самървил? И след като имаме съмнения в приоритетите и алгоритмите на гугълските драскулки, защо нямаме съмнения в това как алгоритмите на гугълската търсачка формират нашите приоритети?

Мрежите на олигарсите

2/2/2020

Животът на Спирос е комбинация от случайности: роден е в Гърция, завършил е в Щатите, преподава в България. Като историк, той обича да дълбае из странични тунели, заради което чете какво ли не. Днес дълбае из писанията на някакъв изследовател на мрежите, който твърди че всичко било мрежи: бизнесът, епидемиите, мозъкът, политиката. Изследователят завършва писанията си с нещо, което англофоните наричат pun : Your network is your net worth.*

Добре го е казал, но се е престарал. Спирос е по-възрастен и е видял повече свят, та веднага може да даде контрапример за оборване на горното твърдение: най-богатия български олигарх, който според някои бе единственият български милиардер. Той имаше мрежа от контакти с почти всеки от българската книга "Кой кой е?". Не само я имаше, но и продължава да я има. Обаче милиардът му изчезна, както и самият олигарх.

_______________________________________________
* т. е. "каквато ти е мрежата от контакти, такава ти е нетната стойност на богатството"

Black night

2/1/2020

Артур Кьостлер – романист и културен критик – твърдял че способността да откриваш сходство в различното е основата на креативността. Ех, веднъж да съм съгласен с някого, рече си Панос. И си спомни какво му се случи по времето, когато беше финансист.

Панос бе под стрес: ръководеше проект за създаване и въвеждане на нов финансов продукт. И точно по това време шефовете му от Гурция решиха да го изпратят в Болвария на курс по създаване и въвеждане на нови финансови продукти. Не само че щеше да изгуби три дни, но трябваше предварително да попълни дълъг въпросник с неясна цел.

Панос бе достатъчно изпечен за да не се разкрива пред другите, особено пък ако са му работодатели. Но стресът го накара да изневери на себе си и затова отговори точно и подробно. Прати обратно въпросника, грабна си куфара и замина за Болвария. Щеше да изгуби време, но поне щеше да се види с колегите си от Южна и Централна Европа.

Нямаха много време да се видят защото още от началото ги подхванаха: нови тенденции във финансите, математически модели, работа в екип и какво ли още не. И когато нещата стигнаха до работата в екип Панос разбра за какво е бил въпросникът. Оказа се че работодателят е искал да им направи Белбин-тест за работа в екип, за да види кой какъв е. Сякаш за толкова години не ги бе опознал.

Всички колеги и колежки на Панос се оказаха подчертани Resource investigators, само Панос се оказа ярък Plant. Символът на "Плантаторите" беше Айнщайн, силата им беше в креативността, а слабостта – в това че постоянно бълват идеи и бързо сменят интересите и приоритетите си. Спомняте ли си 1905 г.? Айнщайн беше пълен с идеи и написа статии по какви ли не теми. За осмислянето им, на колегите му им трябваха години, което го издигна в очите (и не толкова в сърцата) им.

Дотук добре, но резултатите от писмения тест трябваше да бъдат проверени на практика. В теста за креативност трябваше да се намерят сходства/връзки между три произволни думи. И Панос, като единствен "Плантатор", получи правото да предложи първата дума. Стресът го караше да кипи и затова той реши да саботира теста, предлагайки сложната дума bravado. Колегите онемяха, не бяха я чували тази дума, та се наложи на лектора (и тестер на екипната им работа) Уолтър да им я обясни: „Това, приятелчета, означава показна смелост или ненужна храброст.“ Втора беше Жужа, която не си даде зор и генерира думата black. Дойде ред на Яцек да предложи третата дума, и той като стар фен на „Deep Purple“ предложи night. Когато Уолтър ги подкани да намерят връзка между трите думи, колегите отново онемяха. Тогава Панос им показа какво е да си Плантатор, казвайки: „kNIGHTS show bravado and NIGHTS are black! Got it?“. Уолтър изръкопляска, а колегите продължаваха да немеят.

Разбра се че Панос е креативен "Плантатор" и че драстично се отличава от колегите си. Не се разбра какво смята да прави работодателят със събраните данни кой какъв е, или поне Панос не го разбра. Защото креативно си направи извода че след като драстично се отличава от колегите си, то мястото му не е сред тях. Мобилизира цялото си bravado и напусна работодателя си. За да си намери креативна работа без стрес, където да е заобиколен от себеподобни и да е свободен да бъде себе си. Както се пееше в песента Black night:
Maybe I'll find on the way down the line that I'm free. Free to be me.

Forward>>

Categories

Archives