а) се базира на допускания, за които си мислим като за факти и
б) игнорира факти, които не можем да видим или за които ни е неудобно да мислим като за факти.
Това може да бъде демонстрирано със следния пример:
За да изяде 7 мишки на една котка са й нужни 2 часа. Колко часа са нужни на 3 котки за да изядат 84 мишки?
Всеки петокласник би ни казал решението: 8 часа. Петокласникът (а сякаш и учителите му) не схваща погрешността на своите допускания че:
а) производителността на котката е еднаква във времето,
б) производителността на различните котки е еднаква и
в) котките са производителни през цялото време (въпреки че спят 12-16 часа дневно).
За петокласника тези допускания не са допускания, а факти.
От откачалки като L. Ron Hubbard, та чак до учени като Isaac Asimov, мнозина допускат че бъдещето може да бъде предвиждано и дори управлявано. Може би ние сме не само това, което ядем, а и това, което допускаме. Затова нека забравим за управляването на бъдещето и се научим на нещо по-лесно: да управляваме допусканията си.