Да вземем за пример прости комбинации от думи. Пример 1 са думите славянска азбука. Спомням си как преди много време обяснявах на човек с интереси, образование и опит в областта на езика, защо изразът е произволен. Според човека славянска азбука била азбука, използвана за писане от славянски народи. Абсолютно неправилно, тогава и латиницата би трябвало също да е славянска азбука. Човек може да си изкара боя, ако в Шотландия или Германия нарече азбуката им славянска - само защото поляци, чехи, словаци, словени и хървати пишат на нея. Защо същият човек се чувства горд от логиката си докато е в България? Сигурно защото с тази логика у нас не рискува да го набият.
Пример 2 е изразът висша математика. Кое е висше и кое е нисше в математиката? Ако на проблем от „нисшата” математика (предположението на Ферма) е необходима най-висшата математика и стотици години време за да се превърне в Последната теорема на Ферма, то явно проблемът не е от нисшата математика. Обратното, ако висшата математика в продължение на почти 300 години не може да даде доказателство на Предположението на Голдбах, което е от „нисшата” математика, то дали висшата математика е наистина висша?
С колкото „по-висши” неща се захващаш, толкова повече нараства произволността. Най-висшата произволност цари в политиката. Там произволно може да бъде цялото изречение, напр. когато някой политически мъдрец каже: „Сиско създаде Интернет”. Произволни могат да бъдат цели книги, че дори и поредица от книги, напр. „Събраните съчинения на др. Тодор Живков”.