В „Когнитивна психология” от Робърт Стърнбърг срещнах идеята че езикът е произволно символен, т.е. че връзката между символите и техните референти (предмети, идеи и т.н.) е произволна. Елементарно, Уотсън: ако езикът не беше произволно символен, то нямаше да го наричаме по толкова различни начини: език, язык, język, language, Sprache. Подходът на Стърнбърг може да се генерализира: не само символите, но и комбинациите от символи имат същото свойство. Няма как да го нямат, нали са символи на групи от символи. Или дори символи на символи на групи от символи.
Да вземем за пример прости комбинации от думи. Пример 1 са думите славянска азбука. Спомням си как преди много време обяснявах на човек с интереси, образование и опит в областта на езика, защо изразът е произволен. Според човека славянска азбука била азбука, използвана за писане от славянски народи. Абсолютно неправилно, тогава и латиницата би трябвало също да е славянска азбука. Човек може да си изкара боя, ако в Шотландия или Германия нарече азбуката им славянска - само защото поляци, чехи, словаци, словени и хървати пишат на нея. Защо същият човек се чувства горд от логиката си докато е в България? Сигурно защото с тази логика у нас не рискува да го набият.
Пример 2 е изразът висша математика. Кое е висше и кое е нисше в математиката? Ако на проблем от „нисшата” математика (предположението на Ферма) е необходима най-висшата математика и стотици години време за да се превърне в Последната теорема на Ферма, то явно проблемът не е от нисшата математика. Обратното, ако висшата математика в продължение на почти 300 години не може да даде доказателство на Предположението на Голдбах, което е от „нисшата” математика, то дали висшата математика е наистина висша?
С колкото „по-висши” неща се захващаш, толкова повече нараства произволността. Най-висшата произволност цари в политиката. Там произволно може да бъде цялото изречение, напр. когато някой политически мъдрец каже: „Сиско създаде Интернет”. Произволни могат да бъдат цели книги, че дори и поредица от книги, напр. „Събраните съчинения на др. Тодор Живков”.
Да вземем за пример прости комбинации от думи. Пример 1 са думите славянска азбука. Спомням си как преди много време обяснявах на човек с интереси, образование и опит в областта на езика, защо изразът е произволен. Според човека славянска азбука била азбука, използвана за писане от славянски народи. Абсолютно неправилно, тогава и латиницата би трябвало също да е славянска азбука. Човек може да си изкара боя, ако в Шотландия или Германия нарече азбуката им славянска - само защото поляци, чехи, словаци, словени и хървати пишат на нея. Защо същият човек се чувства горд от логиката си докато е в България? Сигурно защото с тази логика у нас не рискува да го набият.
Пример 2 е изразът висша математика. Кое е висше и кое е нисше в математиката? Ако на проблем от „нисшата” математика (предположението на Ферма) е необходима най-висшата математика и стотици години време за да се превърне в Последната теорема на Ферма, то явно проблемът не е от нисшата математика. Обратното, ако висшата математика в продължение на почти 300 години не може да даде доказателство на Предположението на Голдбах, което е от „нисшата” математика, то дали висшата математика е наистина висша?
С колкото „по-висши” неща се захващаш, толкова повече нараства произволността. Най-висшата произволност цари в политиката. Там произволно може да бъде цялото изречение, напр. когато някой политически мъдрец каже: „Сиско създаде Интернет”. Произволни могат да бъдат цели книги, че дори и поредица от книги, напр. „Събраните съчинения на др. Тодор Живков”.
RSS Feed
