Празните хора имат нужда от запълване. Едни го правят с вещи, други - с хобита. Ето едно от хобитата.
Когато се говори за успехи празните хора обичат да генерализират. "България", казват те, "спечели още един златен медал на европейските игри". Когато се говори за неуспехи, те конкретизират. Вместо да кажат "България се провали на световното първенство по лека атлетика", те казват: "Българските атлети се провалиха на световното първенство". С други думи: има ли плюсове празният човек иска един и за себе си; има ли минуси, не го търси в разпределянето им.
Това с плюсовете и минусите е лесно обяснимо. Празният човек е достатъчно стресиран от приликата си с нулата. Представяте ли си как би се почувствал, ако поемайки минуси той слезе под нулата? Още по-зле, нали? Затова гледа да приватизира чужди плюсове и да бяга от минусите.
Когато се говори за успехи празните хора обичат да генерализират. "България", казват те, "спечели още един златен медал на европейските игри". Когато се говори за неуспехи, те конкретизират. Вместо да кажат "България се провали на световното първенство по лека атлетика", те казват: "Българските атлети се провалиха на световното първенство". С други думи: има ли плюсове празният човек иска един и за себе си; има ли минуси, не го търси в разпределянето им.
Това с плюсовете и минусите е лесно обяснимо. Празният човек е достатъчно стресиран от приликата си с нулата. Представяте ли си как би се почувствал, ако поемайки минуси той слезе под нулата? Още по-зле, нали? Затова гледа да приватизира чужди плюсове и да бяга от минусите.
RSS Feed
