Поработих като застраховател и реших да ставам счетоводител. Станах и един ден се виждам с одитора на моя бивш работодател-застраховател. Пита ме какво точно работя, обяснявам му и той казва: "Ама това не е счетоводство! Ти не си никакъв счетоводител!" Интересно, на мен никога не би ми хрумнало да му кажа: "Ама ти не си никакъв одитор, след като не знаеш какви са разликите между финансовото и "моето" (т.е. управленското) счетоводство!"
Не знам какво точно са искали да ми кажат директорката и одиторът, може би е било това че в един идеален свят, с два семестъра счетоводство и един - финансов анализ, добър счетоводител няма как да станеш. Или пък това че с нула семестъра застраховане няма как да стана застраховател. Е, бих им отвърнал, в един идеален свят счетоводителите вършат работата си идеално и няма нужда от одитори.
В един идеален свят и директорите не са толкова важни. Нагазихме смело в пазарната икономика и всички структури на бившия ми техно-работодател се сляха в еднo ЕАД. Сега вече имаше само един директор, озаглавен ИЗПЪЛНИТЕЛЕН. На предишните директори им взеха важните титли, печатите и секретарките. И това ... без да сме в идеалния свят.
Иронията на съдбата е че приключих кариерата си като директор. И това ... без нито един семестър по директорство, само със стажа на закупчик, ха-ха-ха!