Деца или книги, в това се заключавал смисълът на живота според Ницше. Добра мисъл, но недовършена. Избегнал въпроса за качеството - светът щеше да е по-добър без децата и книгите на мнозина. Сещам се за таткото Алоис Хитлер, а и за книгата на сина му.
0 Comments
Откритията на гениите имат благородната цел да служат като лек за глупостта на масите. Умните решения, обаче, имат следния проблем: унищожават последиците на глупостта, но не и самата глупост. Не само че не я унищожават, а често я увеличават. Средството срещу махмурлук, например, няма да спре напиванията, а ще ги увеличи.
Пътят към ада е изграден с глупостта на милионите нули и е павиран с добрите намерения на единиците. В края на януари написах следното нещо: Талантът е такъв доколкото му го позволяват обстоятелствата. Везенков нямаше да забива топката, ако кошът беше на височина пет метра. Днес ще пиша за обратния случай - когато височината на коша се понижи, за да може определен играч да мине за реализатор. Нека наречем играча Юри Гагарин.
Гагарин не покривал дефиницията за "първи човек в космоса", понеже не се приземил с "превозното средство", с което излетял (а само с част от него). Да, ама ... когато съветските "другари" кандидатствали за "палмата на първенството", те удобно пропуснали да споменат този факт. Разбрало се чак месеци по-късно, и хората от FAI взели решение да променят дефиницията (и то със задна дата). Дали е било по политически съображения или за да избегнат отговорност за пропуска си ... никой не знае. В днешна статия от Тони Николов можем да прочетем това: Вождовете на Октомврийската революция напълно презират "свободата на народа" и с идването си на власт се заемат с обработката на "човешкия материал от капиталистическата епоха" (формулата е на Бухарин от първата програма на РКП през 1917 г.); Херцен използва друг сходен термин - "месото на освобождението". "Месото" е така обработено, че дори най-големият фантазьор ще срещне трудности да си представи че някога е било "месо". Следва подходящ пример.
В двутомник издаден през 2013 г. и комбиниращ всички невчесани мисли на Станислав Йежи Лец, московското издателство "Рипол Классик" обяснява под черта смисъла на думата "егоизъм". Представяте ли си! Ако образованият читател не знае какво е егоизъм, то е сигурно че дечицата в училище, войниците в казармата и бабите на село не са и чували за него (което не значи че не го практикуват, без да знаят думата). Послепис от 12.05.2024 В съветско издание на същата книга, други бележки под черта дават дефиниции на:
Пратили синестета Ванчо да улови синя птица. Той видял едно канарче, чиято песен му се счула синкава. Синкава била, ама самото канарче жълтеело, та затова Ванчо се върнал с празни ръце. Елементарно, Уотсън, синестетичното има граници.
Коко Шанел била луда на тема "петици". Правела ревютата си на 5-ти май. Това направила и с парфюма си "Шанел 5". Да, ама ... никога не ѝ хрумнало да чете ПЕТроний и ПЕТрарка. Елементарно, Уотсън, лудостта има граници. ПЕСИМИСТЪТ: Къде е прогресът, щом 2000 години след Христа хората струващи 30 сребърника продължават да са единици?
МИЗАНТРОПЪТ: "Прогресът" е в това че хората струващи по 1 сребърник станаха 8 милиарда. Провела се Балканска математическа олимпиада. Българчета спечелили 8 медала. Support-ърите радостно манифестират, hate-ърите задават уместни въпроси:
1. Защо първият по точки е французин? Нали олимпиадата е Балканска? 2. Как се случва така че най-добрият БГ участник се класира едва на седмо място по точки, но печели златен медал? Аз си мисля за други неща. Ето какви: Олимпиадите са прекрасен начин за индоктриниране - учиш децата че винаги има:
Умните глави са казали: "Трудно е да се предсказва, особено бъдещето". Трудно, но не и невъзможно.
Да се питаме "КОЙ предвиди КОВИД?" не е толкова важно, важното е КОГА. Моятa претенция е с входящ номер от 07.07.2019 г. Вече съм казвал, приличам си с адаша Вазов по това че държа пръста си на пулса на народните дела. Сега разбирам че понякога го поставям и на пулса на световните, ха-ха-ха. "Много хора мислят, че диагнозите се поставят в лабораториите и се лекуват в аптеките", казваше прочутият доцент Мангъров. Това е критика насочена към неразбиращите от медицина пациенти. Да си способен да критикуваш статуквото, обаче, не значи че си способен да го обясниш (на себе си и на другите).
Е, затова съм направил този блог - за да обяснявам това или онова. В случая обяснението е елементарно: Като знаем що за стока са някои лекари, предпочитаме да контактуваме с лаборанти и аптекари. Зидарят ... Пчеларят ... Транспортьорът ... Защо, пита се зрителят, накрая се оказва че филмовите герои са все бивши служители на тайните служби и/или "хора под пагон".
Това не се случва само на екрана; киното просто копира действителността. Нима нашите герои (премиери, доценти по национална сигурност или обикновени демократи) не са от същата порода? Сещам се как, в зората на демокрацията един такъв член-кореспондент на БАН ме изпитваше и понеже: а) напълно си беше спестил идването на лекции и упражнения, и б) не знаеше съдържанието на конспекта, та ми задаваше някакви негови си въпроси (вероятно от конспектите му в други ВУЗ-ове и дисциплини). Сега научавам че "зидарят" бил и Главен конструктор на България по персоналните компютри, та ми става ясно защо българските персонални компютри се провалиха така ... фундаментално. Елементарно, Уотсън, каквито зидарите, такъв и фундаментът. На хората им е трудно да убиват, но понякога се налага. Тогава повечето се правят на убийци. След "виетнамската" война, американски аналитици изчислили че на един убит виетнамец се падали по 50 000 изстреляни американски куршума. Ясно е че повечето куршуми съзнателно са били насочвани в грешни посоки.
Аналитиците сякаш нямат интерес да се запитат къде са тези, чиито куршуми отиват "на вятъра". Не ми е трудно да намеря отговор: доста от тях са били откарвани в лазаретите или вкъщи (в оловни ковчези). Излиза че, по един парадоксален начин, философията "Не убивай!" е вземала жертви - сред философите, които са я практикували. Странно е, но и съвременниците правят подобни неща, просто инструментите са други. И като казахме "инструментите" ... да вземем за пример рок-музиката. В някои стилове се "изстрелват" хиляди ноти в минута* или десетки хиляди ноти в песен**, но и там целта (да се създаде нещо смислено и красиво) се пропуска прекалено често. Пропускайки целта, по един парадоксален начин, авторите се "самоубиват", убивайки творбите си и доста от почитателите си (тези които не бъркат количеството с качество). ____________________________________________________________ * в бързите разновидности на хеви-метъла ** в прогресивния рок, с неговите 15-минутни песни Ако не се отървеш от него в подходящото време, той ще се отърве от теб в неподходящото.
Елементарно, нали? Съвсем не! Това го няма в учебниците и се научава единствено в практиката. Ако не вярвате, питайте Меси за Барселона. Природните закони не са толкова законести, колкото ни се струва. Отнасят се само до нашия свят и до нищо друго. Че ти колко други светове познаваш, ще се опита да ме затапи критичният наблюдател. Аз съм незатапваем, та затова ще отговоря че във виртуалния свят природните закони се случва и да не важат.
Да вземем за пример Закона на Линди, познат и като Ефект на Линди. Накратко, става ли дума за трайни неща (постройки, технологии, идеи), очакваният бъдещ живот на тези неща е пропорционален на възрастта им. С пример от практиката: разумно е да се очаква че Хеопсовата пирамида ще надживее Айфеловата кула. Нека разгледаме още един, български, пример. Някакъв малоумник беше загрозил паметника на Нешо Бончев в Борисовата градина с надписа "Дарт Вейдър". Както можеше да се очаква (на база на Закона на Линди), надписът изчезна, а паметникът на Бончев остана. Да, но във виртуалния свят Законът на Линди не важи. Затова снимката на паметника в Уикипедия продължава да е "украсена" с онова старо "Дарт Вейдър", въпреки че самият паметник вече не е. Психопатите, които свършват в затвора, са неуспешните психопати ... успешните психопати са в директорските бордове и парламентите.
Брайън Клаас "Кеф цена няма" е непродуктивна философия. Наскоро в това се убеди един полицай, който разбра че кефът да носиш часовник за 50000 лева има цена:
Голямата ни грешка е че се изживяваме като собственици на здравето си. Едва когато ни се наложи да коленичим пред Медицината и да протегнем към нея ръце пълни с банкноти, разбираме че здравето е чуждо. Принудени сме да го купуваме, но не като стока, а като услуга - купуваме не притежание, а право на ползване. Досега сме го ползвали безплатно, оттук насетне ще трябва да го плащаме.
Замяната е болезнена. Заменят те ... я уволнение, я развод ... след което виждаш какво чучело е заместникът и си казваш: "За такъв ли са ме вземали и мен?" Сигурно това си е мислил виртуозният барабанист Карл Палмър, когато колегите му от ELP го замениха със "силовак-тупанджията" Кози Пауъл.
В предкоперниковите времена беше лесно:
Сега знаем че животът може да е и растителен, че дори едноклетъчен. За вирусите, вкл. компютърните, както и за т.н. меми, се спори (живи ли са или не), като консенсус скоро не се очаква. Още по-лошо, предполага се извънземен живот, което означава че ТЕ могат да се прераждат в НАС, а НИЕ - в ТЯХ. На теоретиците на прераждането свят им се вие от толкова нови възможности, но разбират че в тях "има хляб" за нови книги, филми и мероприятия, и се подготвят да го хапнат. Ще завършим с една спекулация: Ако мъдрецът Настрадин Ходжа знаеше че ще се прероди като мем, т.е. като мишена за подигравките на разни български хитър-петровци и внуците им, той щеше да се обеси с чалмата си. В хубава книга от Рори Съдърланд, справедливо похвалена от учените глави Робърт Тривърс, Робърт Чалдини и Насим Талеб, авторът ни "открехва" за някои игрово-теоретически, психологически, и оттам маркетинг, трикове. Един от тях е т.н. continuity probability signaling, на нашенски - изграждане на доверие:
Когато работодателят ти плаща заплата всеки месец, той показва че те цени в краткосрочен план; когато те праща на скъп образователен курс, той сигнализира че е обвързан с теб дългосрочно. "Другата гледна точка ти дава 80 допълнителни IQ точки", казвал легендарният компютърен учен Алън Кей. Ще упражня другата си гледна точка, прилагайки я към написаното: Когато те праща на скъп курс работодателят НЕ сигнализира че е обвързан с теб дългосрочно! Той обвързва дългосрочно ТЕБ - заради ангажимента да работиш определено време при него, БЕЗ да поеме симетричния ангажимент да ти гарантира работата през този период. Преди много години, в една далечна галактика ... бях решил да се преквалифицирам от техник в застраховател. Застрахователната компания я започнахме 5 души, и се налагаше всеки да прави всичко. Затова редовно ме пращаха да доставям разни по-обемисти стоки ... че тогава нямаше: диско, реге и доставки по офисите. Нарамил торбите, често срещах предишната ми директорка, която след това злословела пред колегите: "Ама той не е никакъв застраховател, а е закупчик!" Интересно, на мен никога не би ми хрумнало да кажа: "Ама тя не е никаква директорка, след като по цял ден "мери" улиците. По-скоро е геодезистка!"
Поработих като застраховател и реших да ставам счетоводител. Станах и един ден се виждам с одитора на моя бивш работодател-застраховател. Пита ме какво точно работя, обяснявам му и той казва: "Ама това не е счетоводство! Ти не си никакъв счетоводител!" Интересно, на мен никога не би ми хрумнало да му кажа: "Ама ти не си никакъв одитор, след като не знаеш какви са разликите между финансовото и "моето" (т.е. управленското) счетоводство!" Не знам какво точно са искали да ми кажат директорката и одиторът, може би е било това че в един идеален свят, с два семестъра счетоводство и един - финансов анализ, добър счетоводител няма как да станеш. Или пък това че с нула семестъра застраховане няма как да стана застраховател. Е, бих им отвърнал, в един идеален свят счетоводителите вършат работата си идеално и няма нужда от одитори. В един идеален свят и директорите не са толкова важни. Нагазихме смело в пазарната икономика и всички структури на бившия ми техно-работодател се сляха в еднo ЕАД. Сега вече имаше само един директор, озаглавен ИЗПЪЛНИТЕЛЕН. На предишните директори им взеха важните титли, печатите и секретарките. И това ... без да сме в идеалния свят. Иронията на съдбата е че приключих кариерата си като директор. И това ... без нито един семестър по директорство, само със стажа на "закупчик" и "фалшив" счетоводител, ха-ха-ха! Упражнението да се заблуждаваш че държиш хляба и ножа се практикува от хилядолетия. Първият ни пример ще бъде с онзи отец, който си мислел че реже "хляба" на природата с "ножа" на традицията. Затова, когато Галилео му съобщил за петната по Слънцето, отецът отговорил така: "Заблудил си се, сине мой! Дважди препрочетох Аристотел и не открих нищо за петна по слънцето. Видял си ги заради дефекти в зрението или телескопа ти."
Вторият ни пример ще бъде със съдията Кофинал, осъдил Лавоазие на смърт с думите: "На Републиката химици и учени не ѝ трябват". Мислел че държи хляба и ножа, пък се оказало че 3 месеца по-късно неговата собствена глава заминала под ножа. Движим се напред във времето и стигаме до Алан Тюринг. Той смятал че държи хляба и ножа, т.е. Теста на Тюринг, т.е. властта да оценява кой е интелигентен и кой не е. Не допускал че така както хората могат да оценяват кой компютър е интелигентен и кой не е, така и компютрите могат да оценяват кой човек е интелигентен и кой не е. Днес, в МЕНСА и подобните ѝ, тази работа я върши компютърът. Извън тях, в живия живот, компютърът също решава кой е интелигентен или не, т.е.: а) кой става за свещеник (иноватор, програмист и проектант) в Храма на компютъра; б) кой става само за обикновен мирянин (ползвател) и в) кой за нищо не става (компютърно неграмотният парий). Законът казва че гражданите са равни. Пълни глупости! Някои са граждани цял живот, а (аристократът на мисълта) Антоан Лоран Лавоазие беше "равен" гражданин само веднъж ... когато трибуналът реши: " В името на Републиката, осъждаме гражданина Лавоазие на обезглавяване".
След време, Лагранж коментирал така: "Отне им миг да отрежат главата му, а сега 100 години няма да стигнат за да израсте подобна!" Както добре разбирате, той не е искал да каже че във Франция ражданията (на граждани) ще спрат за 100 години. Равенството (между хората) води до деградация, защото изисква свеждане (до най-малкия общ делител), а не извисяване (до най-малкото общо кратно).
Можем да илюстрираме горното с математически пример: НОД(5,7) = 1 < НОК(5,7) = 35, а можем и да го кажем съвсем просто: Изравниш ли студента и преподавателя по зоология, те ще започнат да си говорят не за пТички, а за ... жени. Q: Кое обединява в едно множество младите политици, писатели и застрахователи?
А: Вярата им че с приказки могат да направят живота ни по-добър. Q: Кое обединява в едно множество опитните политици, писатели и застрахователи? А: Способността им да ни накарат да повярваме че с приказки могат да направят живота ни по-добър. - Или деца, или книги. Предимно деца - рекъл Гошо Тъпото.
- Или деца, или книги. Предимно книги - контрирал историкът Спирос. Не могли да се разберат, та затова потърсили арбитър. Намерили един мъдрец, който им казал: - Човек каквото прави, на това прилича. Ти Гошо ми изглеждаш вдетинен, а ти Спирос ми изглеждаш прозрачен - като прочетена книга. Гошо и Спирос си тръгнали недоволни. |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
February 2025
|