Политиката е като тоалетна на гарата. Колкото и да я чистиш, след минути тя пак се напълва, но мераклии да я ползват продължава да има.
|
Разхожда се Спирос из софийския Южен парк и мисли за българите. Странни птици са те, правят нещата по странен начин. Така уважават и хората - по странни начини. Вместо да се поучат от делата и мислите на Ганди и Рейгън, те им слагат паметници в парка.
Минава Спирос покрай паметника на Рейгън и се сеща за ироничната му забележка, адресирана към поддръжниците на правото на аборт: "Забелязал съм че всички поддръжници на абортите вече са били родени." И се сеща Спирос за нещо българско и парадоксално: забелязал е че дори най-яростните български поддръжници на идеята за авторското право, сред които има и много писатели, се гордеят че са ДАЛИ на света славянската азбука. И уж са толкова дащни за чуждото, а сега, когато е техен ред да дават, те не щат, а искат пари за всичко от всекиго, вкл. и от библиотеките - да им плащат за всяка заета книга, сякаш книгата е тяхна, а не на библиотеката. "Добре че Кирилос и Мефодиос измислиха славянската азбука, а не Алек Попов и Георги Господинов, че иначе славяните щяха да я втасат", приключва темата Спирос и вниманието му се насочва към следващия паметник. Чета "България за начинаещи" от Веселина Седларска и стигам до коледарството. То било български езически ритуал за възмъжаване. Водачът на коледарите (възрастен мъж) превеждал момчетата от отвъдното (старата година) в бъдното (новата година) прекарвайки ги през границата на зимното слънцестоене. Нямало как да не тръгнат от отвъдното, там били предците, от които се получавало мъжеството, както и благословиите за живите, които коледарите разпространявали чрез коледните си песни и пожелания, за които хората им се отблагодарявали с краваи и други благини.
И като стана дума за краваи, та да кажа и това: българите все гледат на живота лекото и на кравая мекото. Мъжеството се получава не като награда за усилията, а наготово от предците. Мъжеството е да рецитираш песнички по текст и музика на някой друг. С две думи, мъжеството е театър, то е отбиване на нОмера. При други народи ритуалът за възмъжаване е съвсем различен и реалистичен: > Момчетата във Вануату стават мъже, когато скочат от 30-метрова дървена кула, вързани с лиани за глезените. Ако лианите се разтегнат малко повече от предвиденото, момчето никога не става мъж. > Момчето при масаите е ставало мъж след като убиело лъв с копие. Сега, във връзка със забраната за ловуване на лъвове, се прави "емората": ритуално обрязване без упойка, при което ха си гъкнал, ха си се простил с наградата да се зовеш мъж. Така както ги гледам, масайските момчета не издават болката си по какъвто и да било начин. Та затова се чудя признак на какво е коледарството: на много цивилизация, на малко мъжество или на двете заедно? И се успокоявам че не е важно как ставаш мъж, а какво правиш след това. Да сте чували за масай който е направил нещо голямо, след като е убил лъва си? Не? И аз не съм чувал. Върви си Спирос из града и мисли за българите. Преди 2 века те се кланяха на султана. Преди век - на Бог, Цар и Отечество. След това - на Маркс, Енгелс и Ленин. Днес се кланят на Свободата. Погледнете ги, имат 2 национални празника посветени на Свободата (3-ти март и 6-ти септември) и още 2 посветени на загиналите за свободата (19-ти февруари и 2-ри юни).
"Не са в час", мисли си Спирос. Свободата е да не трябва да се кланяш на никого, дори на Свободата! У нас дори скъперниците се гордеят че са дали на света славянската азбука.
"Деца или книги", казвали древните римляни когато искали да опишат идеята си за смислено изживян живот. Прави били като казвали какво, но мълчали относно колко.
Хилядолетия по-късно се появили братя Стругацки и казали нещата докрай: "Жената ражда веднъж на 9 месеца, а ние - творците - го правим всеки ден". История 1. Стаменко се събуди в 2 часа през нощта. Тъмно беше, ама се сети че денят ще бъде светъл - нали е Ден на народните будители. Сети се и за професора си по дискретна математика. Не само беше буден човек, ами успяваше да събуди и студентите си. Замисли се Стаменко необходимо условие ли е да си събуден, за да си будител. Погледна към жена си. Отвреме-навреме тя изхъркваше като ранена ламя. Изведнъж го огря лъчът на просветлението: За да си будител не е нужно да си пробуден. Можеш да будиш другите и с шума който вдигаш (в пряк и преносен смисъл). В резултат, много напълно "заспали" съвременици са продължители на делото на народните будители. История 2. Кака Кина "Концептуалната аналитичка" си изкарваше хляба с анализи на концепции. Този месец получи поръчка да анализира концепцията за народното будителство. Анализира жената дълго и мъчително, докато не се умори и не заспа. И тогава й се присъни Морфей - древногръцкият бог на сънищата - който й каза: - Много народи се кланят на боговете на сънищата, но българите са уникални с това че се кланят на враговете им - будителите. Че дори са им нарекли ден, и то не какъв да е, ами цял национален празник. - Как ще коментирате тази българска уникалност, Ваша божественост - попита го кака Кина. - Аз съм бог на съня, а той е нещо което обединява всички хора. Уникалностите разделят хората и затова ме отвращават - рече Морфей. - Ако едно нещо е уникално в културен план, то е непреводимо на езиците на другите народи, и следователно е неразбираемо за тях. В този смисъл, то не е важно за човечеството. Потресена от откритието на Морфей, кака Кина се събуди. Взе клавиатурата и се опита да накара преводачката на Гугъл да преведе думата "будители". И се разстрои като видя че културната уникалност на концепцията за будителите наистина е непреводима и неразбираема за другите.  Това че елините не са могли да разбират речта на другите, съвсем не е правело другите варвари. И ако другите не са могли да разбират елините, но не са ги мислели за варвари, то познайте кои са били истинските варвари.
Заради парите и най-добрите актьори се съгласяват да играят ролите на отрицателни герои. Не само на театралната сцена.
За да оцениш интелигентността им, гледай ги колко плащат! Ако е лесно да ги убедиш че за да са висококачествени разговорите им са им нужни айФони, то акълът им не ще да е много.
Имаш ли висока инвалидност - получаваш пари ежемесечно.
Имаш ли висока интелигентност - получаваш неразбиране ежечасно. По какво сe различават Конският кестен цъфтящ в бяло (Aesculus hippocastanum) и Конският кестен цъфтящ в червено (хибрид между Aesculus pavia и Aesculus hippocastanum)? По това че листата са в китки по 7 при белия, и по 5 при червения. А по какво си приличат? По това че 5 и 7 са прости числа.
За някои хора казват че бозаят от две бозки. Например: хем са учители на държавна работа, хем дават частни уроци на учениците (виж случая с математиците от СМГ и "СМГ учители" ООД). И като стана дума за математика и математици, ще кажа това: Въпреки че 2 е просто число, този който бозае от 2 бозки никак не е прост. В социалните мрежи, неприятни и непоследователни типове имат милиони приятели и последователи.
Съседите могат да са толкова различни. Китаецът Конфуций казвал че ако тръгнеш по пътя на отмъщението, трябва да изкопаеш два гроба. В Япония, където конфуцианството е една от трите основни религии, два гроба не са достатъчни.
При спор разгневеният Асано Наганори нападнал Кира Йошинака, заради което бил наказан да извърши сепуку. В продължение на две години бившите самураи на Наганори, които след смъртта му се прочули като 47-те ронини, планирали убийството на Йошинака, а след като го извършили се самоубили. Два гроба не стигнали, жаждата за отмъщение взела 49 живота. В De doctrina Cristiana Свети Августин споделя:
Ако едно нещо не намалява при споделянето му с другите, то не се притежава правилно ако само се притежава без да се споделя. Какво трябва да отбележим? Августин не говори за намаляването на приходите или печалбите от нещото в резултат на споделянето му, а за намаляването на самото нещо. "Работата предотвратява трите големи злини: скуката, порока и нуждата", казвал Волтер. Или не е бил в час човекът, или светът се е променил.
По въпроса за скуката Преди време работех в чужда фирма. Докато цяла година ме разкарваха по етажите в опити да ми намерят подходящо работно място, се озовах в заличката на един отдел предназначен за оценяване и контролиране на персонала. Понеже имах повече опит в такива фирми от всички в отдела взети заедно, се питах: "Ако оценяващите и контролиращите са толкова зле, то кой знае колко зле са оценяваните и контролираните?" Зле бяха хората, но понеже бяха много, а работата - не толкова, те често намираха време да се събират на групички за да похапват и разговарят. Не че имах нещо против забавленията им по принцип, но докато на мен ми "пушеше" главата, те произвеждаха шум с който ме разконцентрираха и демотивираха. И понеже съм свикнал да превръщам слабостта си в сила, превърнах демотивацията си в мотивация да си намеря нова работа. По въпроса за порока Не знам какво са си говорили колегите; шумът им ме разсейваше, но не дотолкова че да разбирам за какво си говорят. Това какво са правели с оценяването и контролирането съвсем не знам. По-късно научих че част от оценяването практикувано от тях се е състояла в използване на методи от типа "Харви Уайнстайн", но не научих да е имало оплаквания: било защото не бяхме в Америка; било защото "пострадалите" не бяха звезди; било защото не са се считали за пострадали, а за участници в сделка - "страдание" срещу добри оценки и отслабен контрол. По въпроса за нуждата Не знам дали тази работа е задоволявала интелектуалните и финансови нужди на колегите ми, но имам известни съмнения. След време срещам шефа им - чужденец плюс самомнение минус покритие. Пита ме какво работя и аз му казвам. Чуди се че за такова нещо ми плащат, а аз дипломатично си мълча че за 4 часа работа вземам толкова, колкото преди (подслонен в заличката на отдела му) изкарвах за цял месец. Усещате ли, драги пътници, накъде отиваме? Нуждата, скуката и порокът не са три отделни злини! Порокът е един, а скуката и нуждата са негови подмножества! Каквото е и комбинираният с използване на служебното положение разврат. И работата съвсем не предотвратява порока, а много често си съжителствува с него и дори го стимулира. Което за един човек с повечко житейски и професионален опит е очевидно. Та, ако имате път към родния град на Волтер, обадете му се и му кажете да си завре хипотезата ... "Демокрацията е като казиното - и двете експлоатират човешката ирационалност", казва писателят Уилям Паундстоун, имайки предвид че шансът със залагането или пускането на бюлетина да окажеш влияние върху резултата (хеле пък да спечелиш) е минимален.
Аз ще кажа друго: Демокрацията е по-лоша от казиното. В казиното, това че "твоите" числа печелят означава че печелиш и ти. При демокрацията, това че "твоите" кандидати са спечелили съвсем не означава че си спечелил и ти. Споровете които не могат да бъдат решени са много по-полезни за нас от решенията които не могат да бъдат оспорени.
През 1965 г. The Washington Post публикува следния анекдот за президента Линдън Джонсън. Минава Джонсън покрай бюрото на помощник прессекретаря Майкъл Килдъф и му казва: "Килдъф, надявам се че умът ти не е толкова разбъркан колкото е бюрото ти". Няма какво да прави Килдъф след една такава забележка, затова взема и разкарва всичко от бюрото си. След седмица минава Джонсън и му казва: "Килдъф, надявам се че главата ти не е толкова празна, колкото е бюрото ти".
През 2006 г. Албърт Айнщан незаслужено е споменат от The New York Times като баща на афоризма: "Ако разбърканото бюро е знак за разбъркан ум, то за какво е знак празното бюро?" Е, защо и аз да не споделя мнението си по въпроса. Празният човек се ужасява от свободното време и незапълнените уикенди (и особено отпуски). Ужасява се и от: стаите без картини, балконите без цветя и жилищата без домашни животни; площадите и парковете без навалица; пустите плажове без чадъри и шезлонги; планините и те(рит)ориите, които трябва да покорява сам, без да среща други катерачи. Накратко: Празното време и празното пространство ужасяват празния човек. Затова ще преинача афоризма "на Айнщайн" така: Ако страхът от разбъркани бюра е знак за разбъркан ум, то за какво е знак страхът от празни бюра? Преведено на български за дъмита: Не съди за човека по бюрото му, а съди за шефа му по отношението му към бюрото на човека! Шефовете с орлов поглед за бюрата са слепи когато става дума за хората зад бюрата. Абрахам Маслоу казваше че за човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон. За съвременния дърводелец - човека с калкулатор в ръка - всеки проблем изглежда като число.
Съвременните дърводелци виждат и решават съвременните проблеми така: > Българите били бедни? Значи им е малък БНП/ГН! Ще го увеличим! > Българите били необразовани? Значи 11 години гимназия са малко! Ще ги увеличим на 12! И като споменах за образованието, защо не се пробвате с това: задраскайте излишното или добавете липсващото в изречението, а след това се аргументирайте: За съвременни(я)(ят) дърводелец(а)(ът) - човек(а)(ът) с калкулатор(а)(ът) в ръка(та) - всеки проблем(а)(ът) изглежда като число(то). Мислите ли че ако имате личен проблем с това изречение, той може да се реши като увеличите от 12 на 13 години гимназиалното обучение на всички ? Ето това е пример за проблем, чието решение не може да бъде число. Решението му иска акъл в главата, а не калкулатор в ръката. Чудя се защо, от всичките 20 различни доказателства, създателите на статията "Ойлерова характеристика" в Уикипедия са избрали любимото ми доказателство (дело на Коши, от 1811 г.). Мисля, мисля и не мога да измисля нищо по-добро от това:
Мотото "Красотата е в очите на наблюдателя" е оправданието на занаятчията. Изкуството на твореца разкрасява гледката на много наблюдатели, без значение дали гледат "отдолу" или "отвисоко". "Зрението на някои животни е много по-силно от нашето. Сигурно сте чували че един орел може да прочете дребен вестникарски шрифт от 15 метра. Истината е че орлите не могат да четат", обичал да казва световноизвестният невроучен Рамачандран. Как да не се зарадваш? На орела-късметлия са му спестени хилядите вестникарски глупости.
Отново ще разсъждавам за заглавията от сорта на "Ивет Лалова спечели злато за България". Вече съм го правил, но красотата на мисленето се състои в това че една мисъл може да бъде удължена по всяко време и от всекиго. С другите неща не е така. Една жена не може да удължи косата си, колкото и да й се иска. Приятелките й, а и децата й, също не могат да го направят. Колкото и да я обичат. Дали това че мислим за медала на Лалова като за български медал значи че не уважаваме личните усилия на Лалова за спечелването му? Дали заглавия като "Ивет Лалова спечели злато за България" не се оказват камъчето, което обръща колата? Малко ли са й на една спортистка потта и кръвта на тренировките, а и сълзите (т.е. разочарованията) на състезанията, та да й трябват допълнителни напомняния че златото което печели не е нейно, а на България? Дали затова "българските" медали не са толкова малко? Българските "великани" проглеждат късно, с по век-два закъснение. Шампионът хан Кубрат нямаше равен - откри езоповата басня с пръчките 13 века след Езоп.
Сещам за един съвременен великан - Жельо Желев - на когото в края на 20-и век "правеха евалла" как разритикувал определението за материята на "руския великан" Ленин. Ако трябва да сме точни, Ленин също беше късно прогледнал великан. По негово време истински интелигентните хора в Европа не се интересуваха от определенията за материята. В Европа тази мода умря със смъртта на Хегел през 1831 г., но много преди това европейските великани бяха започнали да фокусират откривателските си страсти върху свойствата на материята, защото откриването на дефиниции им се струваше безпредметна дейност, подходяща за средновековни монаси. Имаха светлия пример на гигантите в математиката, които от две хилядолетия се бяха отърсили от склонноста да търсят дефиниции на точките и правите за сметка на търсенето на свойствата на комбинациите им. Но ... да се върнем към късното проглеждане на Жельо Желев, който зачетен в "истината, само истината и цялата истина"* беше пропуснал да се зачете в мислите на немарксистите от "провинциалните" северозападни части на Европа. Там, 100-тина години преди Жельо, Лейди Франсес Ръсел, баба на великана Бъртран Ръсел, беше родила следната великанска мисъл: What is matter doesn't matter. Какво е материята няма значение. __________________________________ * пардон, това звучи като от американски филм, на български от времето на соц-а е по-добре да се каже "Ленин, само Ленин и целия Ленин" Житейският опит е хубаво нещо, но за съжаление се събира предимно негативно. Всеки би предпочел животът му да е пълен с успехи, които да преразказва на младите под формата на смислени истории. Уви, основата на житейския опит са провалите, за които разказваме странни и нелогични истории. Ето една от тях.
Един каубой пътувал през пустинята и умирал от жажда. Срещнал пътник и го помолил за вода. Пътникът нямал вода, но му дал съвет: на половин час от мястото имало кална локва, а на половин час оттам - град. Градът бил собственост на негри-расисти, а те забранявали бели да го посещават (а влезеш, а са те линчували). Водата в локвата била негодна за пиене, но ако си намажеш лицето и ръцете с калта, то привечер можеш да минеш за негър. Напиваш се, преспиваш, а на сутринта трябва по тъмно да избягаш (че калта ще се е напукала, а негрите ще се усетят и ще те линчуват). Изпълнил каубоят указанията, влязъл по тъмно в града, напил се хубаво, намерил хотел, помолил ги на другата сътрин да го събудят рано, събудили го и той отпрашил. Ама се чувствал зле с остатъците от калта по муцуната и на следващата локва решил да ги отмие. Мие и гледа в локвата - черен е. Мие пак и пак е черен. Уплашил се, замислил се и разбрал: в хотела били събудили някой друг. Замисли се и ти! За събуждането. Един ден ще се събудиш и ще се запиташ: "Къде изтече животът? Кога остарях?" Не си остарял, ти си такъв какъвто си сега. Стар. Онзи, за когото си мислиш, е бил някой друг. Преди много години, в една далечна галактика ... ни учеха че перото било по-силно от сабята. Пълни глупости! "Перото е по-силно от сабята само ако сабята е много малка, а перото - много остро", казваше Тери Пратчет.
Тежката сабя е трудна за носене и вдигане. Вдигаш я само когато имаш сериозен проблем. Но щом я вдигнеш и развъртиш, всички разбират че няма шега. Леката сабя се вдига лесно, но това увеличава вероятността да я използваш за решаване на дребни спорове. Да не говорим че след схватката врагът може да оцелее и след години да те изненада в гръб. Тежкото перо тръгва трудно, само когато имаш нещо сериозно за казване, но тръгне ли - не може да се спре. Ражда се роман, понякога многотомен. Лекото перо е винаги готово: днес за афоризъм, утре за стих, вдругиден за разказ. Затова му излиза име на "лековато" перо. Вярно е че лекото перо роман не може да напише*, но е вярно и друго: тежките пера могат да пишат само романи. Как ли щеше да обясни Стивън Кинг един свой роман (да не кажем цялото си творчество) в едно изречение? Не би го направил, било защото не е свикнал да се ограничава, било защото не би се справил. За тази цел е необходимо леко перо в ръцете на критик или недобронамерен колега, който да каже: "... поредната низина в процеса на затъпяване на американския културен живот".** Моето перо е леко, може би защото и аз съм такъв. Затова ще завърша с една апология на леките пера. Когато жената на Айнщайн чула че се строи нов телескоп за милиони долари, с помощта на който щели да бъдат направени не-знам-си-какви открития, тя се изсмяла и родила следната мъдрост: "Моят мъж прави тези неща на гърба на пощенски плик". Накратко: С 10 думи можеш да поразиш целта по-точно, отколкото с 10 тома. Айнщайн стана нобелов лауреат със статия от 16 страници, а не с многотомник. _____________________________________ * но може да напълни томове с афоризми (каквото бе перото на Николас Гомес Давила) ** според йейлския професор Харълд Блуум; ако трябва да сме точни това се отнася не до Кинг и творчеството му, а до награждаването му с годишната награда на US National Book Foundation за 2003 г. |
Categories
All
Archives
August 2019
|
RSS Feed
