Ачо и Бочо вървят по улица наречена "11-ти август" и Ачо си признава че не знае какво се е случило на тази дата. Бочо му отговаря с нескрит присмех че това било въпрос на култура. Ачо връща присмеха с въпроса кое е по-голяма липса на "култура": да не знаеш какво се е случило на 11-ти август или да не знаеш какво е култура. Сега е ред на Бочо да се засегне, той много добре знаел какво е културата. На въпроса на Ачо за дефиниция на културата, Бочо обаче не може да отговори.
Идва ред на Ачо да се направи на културен и да сподели че културата не е характеристика на индивидите, а на обществата. По-конкретно: културите са начини, по които различните общества отговарят на най-важните, т.е. на общите за всички общества, въпроси. В този смисъл, въпросът с наизустяването на разни важни дати не е въпрос на култура, защото за различните общества важните дати са различни и най-вече защото една дата не може да бъде отговор на важен въпрос, например "Избягващо или толериращо несигурността е българското общество?"
Нека забравим за момент обществата, завършва Ачо, и да се върнем към индивидите. Те не се характеризират с култура, а с информираност. Която показва как личностите разрешават личните си проблеми. Например, за разлика от българските лекари, сестри, програмисти, детегледачки и ягодоберачки, българските историци хич не са търсени в чужбина. Защото в чужбина ти искат да знаеш какво е анонимната функция, какви са симптомите на апендицита и как да познаеш дали памперсът е "пълен", а не какво се е случило на 11-ти август.
Идва ред на Ачо да се направи на културен и да сподели че културата не е характеристика на индивидите, а на обществата. По-конкретно: културите са начини, по които различните общества отговарят на най-важните, т.е. на общите за всички общества, въпроси. В този смисъл, въпросът с наизустяването на разни важни дати не е въпрос на култура, защото за различните общества важните дати са различни и най-вече защото една дата не може да бъде отговор на важен въпрос, например "Избягващо или толериращо несигурността е българското общество?"
Нека забравим за момент обществата, завършва Ачо, и да се върнем към индивидите. Те не се характеризират с култура, а с информираност. Която показва как личностите разрешават личните си проблеми. Например, за разлика от българските лекари, сестри, програмисти, детегледачки и ягодоберачки, българските историци хич не са търсени в чужбина. Защото в чужбина ти искат да знаеш какво е анонимната функция, какви са симптомите на апендицита и как да познаеш дали памперсът е "пълен", а не какво се е случило на 11-ти август.
RSS Feed
