Настане вечер, месец изгрее, дойде годишнина на 10-ти ноември и последвалите го протести. Разни породисти мислители подушат че е назрял моментът за Н-тия анализ на Прехода и започват да лаят. Ще се направя на мислител и аз, и ще напиша това:
В другите социалистически страни преходът беше в ръцете на активисти (както в професионален, така и в личен/обществен план) и затова стана. За справка:
> Лех Валенса беше елтехник, профсъюзен активист и лидер, а
> Вацлав Хавел беше драматург с десетилетен стаж на дисидент-активист.
Българският преход попадна в ръцете на неподходящи хора и затова не стана. Нашите "дисиденти" бяха дисиденти само на хартия, а професиите и житейският им опит бяха пасивни:
> философът Жельо Желев нямаше да има с какво да се прочуе ако Ленин (в пристъп на аматьорски ентусиазъм) не беше сътворил някакво глупаво определение на термина "материя", давайки възможност на Желев да го разкритикува;
> преводачът Стефан Савов нямаше да има какво да превежда ако преди него някой литературен гигант не беше сътворил нещо, а някой литературен парткомитет не беше одобрил творбата на гиганта;
> литературните критици Михаил Неделчев, Александър Йорданов и Елка Константинова щяха да умират от глад ако нямаше кой да пише, че те да критикуват ... естествено, от прогресивните позиции на работническата класа.
Казано накратко, в професионален план "дейците" на нашия преход бяха свикнали някой друг да направи нещо, че да има върху какво да си точат езиците и перата. На жаргона на Запада: вместо да са проактивни, те бяха свикнали да са реактивни. Такива бяха и като дисиденти: чакаха БКП да се "самообезглави" и едва след това започнаха да протестират. Да, ама само с чесане на езици и протестиране преход, особено такъв с главно П, не можеш да направиш.
В другите социалистически страни преходът беше в ръцете на активисти (както в професионален, така и в личен/обществен план) и затова стана. За справка:
> Лех Валенса беше елтехник, профсъюзен активист и лидер, а
> Вацлав Хавел беше драматург с десетилетен стаж на дисидент-активист.
Българският преход попадна в ръцете на неподходящи хора и затова не стана. Нашите "дисиденти" бяха дисиденти само на хартия, а професиите и житейският им опит бяха пасивни:
> философът Жельо Желев нямаше да има с какво да се прочуе ако Ленин (в пристъп на аматьорски ентусиазъм) не беше сътворил някакво глупаво определение на термина "материя", давайки възможност на Желев да го разкритикува;
> преводачът Стефан Савов нямаше да има какво да превежда ако преди него някой литературен гигант не беше сътворил нещо, а някой литературен парткомитет не беше одобрил творбата на гиганта;
> литературните критици Михаил Неделчев, Александър Йорданов и Елка Константинова щяха да умират от глад ако нямаше кой да пише, че те да критикуват ... естествено, от прогресивните позиции на работническата класа.
Казано накратко, в професионален план "дейците" на нашия преход бяха свикнали някой друг да направи нещо, че да има върху какво да си точат езиците и перата. На жаргона на Запада: вместо да са проактивни, те бяха свикнали да са реактивни. Такива бяха и като дисиденти: чакаха БКП да се "самообезглави" и едва след това започнаха да протестират. Да, ама само с чесане на езици и протестиране преход, особено такъв с главно П, не можеш да направиш.
RSS Feed
