Как да изберем перфектния офис-стол? Това се пита авторът на някаква публикация, след което се опитва да отговори. Само че ... перфектното е в очите на перфекциониста. С други думи, различните перфекционисти не биха избрали един и същ перфектен стол, дори ако някой вече го беше произвел.
Ако допуснем че перфектният стол беше произведен, то той нямаше да бъде единственият вид произвеждан стол. Да погледнем нещата с очите на производителя: как ще произвежда само перфектни столове, та нали те ще са скъпи, особено когато си калкулира и някаква печалба. А кой ще ги купува, ако са толкова скъпи? Вероятно единици, така както единици купуват златни Ролекси. За останалите, от Ролекс произвеждат обикновени Ролекси, да не говорим че най-големите производители на часовници са в Япония. С други думи, така както за всеки влак си има пътници, за всеки стол си има ... задници.
Историята на математиката, дава подобен отговор на въпроса. За перфектна теорема се смята евклидовата теорема за безкрайността на простите числа, а за перфектна формула - ойлеровото равенство. Но това съвсем не значи, че математиката е спряла дотам - всяка година се появяват стотици хиляди теореми и формули, и те (макар и не перфектни) съвсем не са нискокачествени.
И като споменах заедно математиката и перфектното:
В каква ли дупка щеше да бъде завряна математиката, ако трябваше да използваме само перфектните, но не и останалите, числа? В каква ли дупка щеше да бъде завряно изобразителното изкуство, ако всеки съпруг, поръчал портрет на жена си, получаваше перфектен портрет на Джокондата? В същата дупка щеше да бъде завряно производството на офис-мебели, ако ние - потребителите - бяхме длъжни да избираме перфектните офис-мебели.
Точно това са имали предвид мъдреците Монтескьо и Конфуций, когато са казвали че перфектното е смъртен враг на доброто и че по-добре диамант с дефект, отколкото камъче без дефект.
Ако допуснем че перфектният стол беше произведен, то той нямаше да бъде единственият вид произвеждан стол. Да погледнем нещата с очите на производителя: как ще произвежда само перфектни столове, та нали те ще са скъпи, особено когато си калкулира и някаква печалба. А кой ще ги купува, ако са толкова скъпи? Вероятно единици, така както единици купуват златни Ролекси. За останалите, от Ролекс произвеждат обикновени Ролекси, да не говорим че най-големите производители на часовници са в Япония. С други думи, така както за всеки влак си има пътници, за всеки стол си има ... задници.
Историята на математиката, дава подобен отговор на въпроса. За перфектна теорема се смята евклидовата теорема за безкрайността на простите числа, а за перфектна формула - ойлеровото равенство. Но това съвсем не значи, че математиката е спряла дотам - всяка година се появяват стотици хиляди теореми и формули, и те (макар и не перфектни) съвсем не са нискокачествени.
И като споменах заедно математиката и перфектното:
В каква ли дупка щеше да бъде завряна математиката, ако трябваше да използваме само перфектните, но не и останалите, числа? В каква ли дупка щеше да бъде завряно изобразителното изкуство, ако всеки съпруг, поръчал портрет на жена си, получаваше перфектен портрет на Джокондата? В същата дупка щеше да бъде завряно производството на офис-мебели, ако ние - потребителите - бяхме длъжни да избираме перфектните офис-мебели.
Точно това са имали предвид мъдреците Монтескьо и Конфуций, когато са казвали че перфектното е смъртен враг на доброто и че по-добре диамант с дефект, отколкото камъче без дефект.
RSS Feed
