Някъде около 1784 година, 7-годишният Карл Фридрих Гаус изненадал учителя си по математика като събрал за минута числата от 1 до 100. Как го направил? Много просто, разделил числата на 50 двойки, всяка със сума от 101:
{{1,100},{2,99},...,{50,51}}.
Гениално, ще си кажете, ако не знаете че алгоритъмът за това е бил известен 21 века преди Гаус (вижте тук). Аз пък си задавам въпроса:
Как Гаус не можа да види че от 51 произволни (и различни) числа между 1 и 100, поне една двойка се сумира до 101?
и си отговарям така:
Малкият Гаус не можеше да види проблема, защото не разполагаше с Принципа на Дирихле, който се появи чак след 50 години. А как да решиш проблем, когото не можеш да видиш като проблем, и когото другите (напр. учителят) не виждат като проблем, че да ти го поставят за решаване?
Това последното беше риторичен въпрос. Подобни проблеми никой, дори и геният, не може да реши, защото проблемите са като плодовете - за да си пробваш зъбите с тях, те трябва да са узрели.