Да, ама слабакът е човек като нас - иска му се и той да помачка. И като няма какво, той мачка мислите и езика си. Ех, каква радост е когато каже "Волейболистите НИ смачкаха САЩ". Без да си дава сметка че "волейболистите НИ" нямат нищо общо с него. Без да си дава сметка че волейболистите ни не са смачкали САЩ, а само една шесторка от американци, живеещи на хиляди километри един от друг, поради което не са могли да тренират заедно толкова, колкото са могли нашенците.
Дали ще става дума за волейболисти, бегачи или шахматисти няма значение, те не мачкат толкова, колкото тях ги мачкат. Слабакът обаче е подготвен за загубата; тогава той казва: "Иран смачка волейболистите ни". В загубата вече няма нищо срамно: 6 волейболисти са били смачкани от страна с 80-милионно население.
Току-що видяхме как слабакът се гордеее с чуждите победи, но не се срамува от чуждите загуби. Следователно, да си слабак значи да си в печеливша позиция. Заради тази асиметрия слабакът може да си остане слабак, вкл. и в езиково отношение: ако трябваше да плаща при всяка загуба на "нашите" спортисти, слабакът щеше бързо да се научи да не се отъждествява с тях. Така както не се отъждествява с фирмите за доставка на топлина, ток и вода, чиито загуби той наистина плаща.