На семинар по лингвистика, брадат професор споделил: "Докато на много езици двойното отрицание означава потвърждение, то на нито един език двойното потвърждение не означава отрицание". "Да-да", извикал голобрад студент от задните редове.
Този виц съм го срещал в американска книга, но той звучи също толкова добре и на български. Което ще рече че двата езика еднакво добре използват двойното потвърждение като инструмент за отрицание. Има още нещо общо между българския и английския: и при двата двойното отрицание не е потвърждение. Но има и разлики: докато при "правилния" английски двойното отрицание не се допуска, то при "правилния" български двойното отрицание е напълно допустимо, като си остава отрицание.
С използването на двойното отрицание като отрицание*, българският език има преимущество пред английския. Което ще демонстрирам с пример от Raymond Smullyan:
Which is better, eternal happiness or a ham sandwich? Nothing is better than eternal happpiness. A ham sandwich is better than nothing. Therefore, a ham sandwich is better than eternal happiness.
Ако го преведем на български, нещата си идват на мястото:
Кое е по-добре: вечно щастие или сандвич с шунка? Нищо не е по-добро от вечното щастие. Сандвич с шунка е по-добре от нищо. Следователно, по-добре сандвич с шунка, отколкото вечно щастие.
Вместо парадоксално се появи едно видимо неверно твърдение, което освен всичко друго звучи безинтересно. За да се справим с логиката на проблема беше достатъчно да го преведем на друг език и да видим че проблемът не е проблем на действителността (т.е. проблем на логиката), а е проблем на езика (в случая - английския).
____________________________
* "никога нямаш време за мен", "нямам нито лев", "никога не съм те лъгал" ...
Този виц съм го срещал в американска книга, но той звучи също толкова добре и на български. Което ще рече че двата езика еднакво добре използват двойното потвърждение като инструмент за отрицание. Има още нещо общо между българския и английския: и при двата двойното отрицание не е потвърждение. Но има и разлики: докато при "правилния" английски двойното отрицание не се допуска, то при "правилния" български двойното отрицание е напълно допустимо, като си остава отрицание.
С използването на двойното отрицание като отрицание*, българският език има преимущество пред английския. Което ще демонстрирам с пример от Raymond Smullyan:
Which is better, eternal happiness or a ham sandwich? Nothing is better than eternal happpiness. A ham sandwich is better than nothing. Therefore, a ham sandwich is better than eternal happiness.
Ако го преведем на български, нещата си идват на мястото:
Кое е по-добре: вечно щастие или сандвич с шунка? Нищо не е по-добро от вечното щастие. Сандвич с шунка е по-добре от нищо. Следователно, по-добре сандвич с шунка, отколкото вечно щастие.
Вместо парадоксално се появи едно видимо неверно твърдение, което освен всичко друго звучи безинтересно. За да се справим с логиката на проблема беше достатъчно да го преведем на друг език и да видим че проблемът не е проблем на действителността (т.е. проблем на логиката), а е проблем на езика (в случая - английския).
____________________________
* "никога нямаш време за мен", "нямам нито лев", "никога не съм те лъгал" ...
RSS Feed
