Великденският остров е богат откъм паметници и мизерстващ откъм икономика. Статуите на великите великденци си съжителстват с мургави "хубавци" в анцузи. Несигурното настояще последните запълват със спомени за миналото и глозгане на останките му. Имат минало, но нямат бъдеще.
България все повече заприличва на Великденския остров. Паметниците се роят, но са заобиколени от мизерия. В градинката зад Военния клуб в София, паметникът посветен на опълченците е заобиколен от битпазар. От другата страна на улицата, паметникът на Вазов си прави компания с клошари, преживящи изваденото от кофите.
Имаме минало, но нямаме оправдание: докато великденците са насред Тихия океан, ние сме насред Европа.
България все повече заприличва на Великденския остров. Паметниците се роят, но са заобиколени от мизерия. В градинката зад Военния клуб в София, паметникът посветен на опълченците е заобиколен от битпазар. От другата страна на улицата, паметникът на Вазов си прави компания с клошари, преживящи изваденото от кофите.
Имаме минало, но нямаме оправдание: докато великденците са насред Тихия океан, ние сме насред Европа.
RSS Feed
