В очите на човек симетрията е красота. Колкото по-симетрично е едно лице, толкова по-красиво изглежда то. Никак не е чудно че хората се впечатляват от: египетските пирамиди, Айфеловата кула, дворците на царе и президенти.
Симетрични са не само нещата, видими с просто око. Симетрични са и малките неща: атомите и по-дребните им роднини. Симетрични са и огромните неща, например галактиките. Симетричен е и човешкият живот: първо се раждаш и растеш, след това старееш и умираш. Смъртта – това е единствената възможност да избягаш от симетрията.
От симетрията можеш и да избягаш, но от смъртта – не можеш. Въпреки това трудно можем да си представим изчезването си. Трудно можем да си представим дори изчезването на каляската (ако дълго време сме се возели на такава) и на ръчния телефонен номератор (ако десетилетия сме обслужвали или сме били обслужвани от такъв). Да, но те изчезнаха и бяха заменени от автомобила и автоматичната телефонна централа. Изчезнаха и съответните поминъци – на кочияшите и телефонистките – и на доста хора се наложи да се преквалифицират в копаене на канали, носене на тухли и садене на картофи.
Която и година на 19-и век да приемем за начало на държавното пенсионно осигуряване (ПО), ясно е едно: в началото е имало хора, получили пенсия наготово, т.е. без да са внасяли осигурителни вноски (изобщо или в достатъчен размер). Техните пенсии са били плащани от бъдещите пенсионери. Учудва ме как хората си мислят за ПО. Уж знаят за смъртта на каляските и ръчните телефонни номератори, но не вярват в смъртта на ПО, а го смятат за вечно. Да, ама нищо не е вечно: не само човекът, но и Вселената. Животът на ПО ще бъде също толкова симетричен, колкото е и човешкият. Така както при раждането на ПО е имало хора, получавали пенсии без да са ги заслужили, така при смъртта му ще има много хора, които са заслужили пенсия, но няма да я получат. На стари години ще им се наложи да правят това, което се наложи да правят споменатите кочияши и телефонистки: да копаят канали, да носят тухли и да садят картофи.
Симетрични са не само нещата, видими с просто око. Симетрични са и малките неща: атомите и по-дребните им роднини. Симетрични са и огромните неща, например галактиките. Симетричен е и човешкият живот: първо се раждаш и растеш, след това старееш и умираш. Смъртта – това е единствената възможност да избягаш от симетрията.
От симетрията можеш и да избягаш, но от смъртта – не можеш. Въпреки това трудно можем да си представим изчезването си. Трудно можем да си представим дори изчезването на каляската (ако дълго време сме се возели на такава) и на ръчния телефонен номератор (ако десетилетия сме обслужвали или сме били обслужвани от такъв). Да, но те изчезнаха и бяха заменени от автомобила и автоматичната телефонна централа. Изчезнаха и съответните поминъци – на кочияшите и телефонистките – и на доста хора се наложи да се преквалифицират в копаене на канали, носене на тухли и садене на картофи.
Която и година на 19-и век да приемем за начало на държавното пенсионно осигуряване (ПО), ясно е едно: в началото е имало хора, получили пенсия наготово, т.е. без да са внасяли осигурителни вноски (изобщо или в достатъчен размер). Техните пенсии са били плащани от бъдещите пенсионери. Учудва ме как хората си мислят за ПО. Уж знаят за смъртта на каляските и ръчните телефонни номератори, но не вярват в смъртта на ПО, а го смятат за вечно. Да, ама нищо не е вечно: не само човекът, но и Вселената. Животът на ПО ще бъде също толкова симетричен, колкото е и човешкият. Така както при раждането на ПО е имало хора, получавали пенсии без да са ги заслужили, така при смъртта му ще има много хора, които са заслужили пенсия, но няма да я получат. На стари години ще им се наложи да правят това, което се наложи да правят споменатите кочияши и телефонистки: да копаят канали, да носят тухли и да садят картофи.
RSS Feed
