A: The set of those who believe their fairy tales can make our lives better.
Q: Which set contains all seasoned politicians, writers and insurance salespeople?
A: The set of those who can make us believe their fairy tales make our lives better.
Q: Which set contains all newly minted politicians, writers and insurance salespeople?
A: The set of those who believe their fairy tales can make our lives better. Q: Which set contains all seasoned politicians, writers and insurance salespeople? A: The set of those who can make us believe their fairy tales make our lives better.
0 Comments
В последно време ми прави впечатление дисоциирането на персонала от работодателите му:
а) идва човек да ми отчете водомерите и ми говори за "ОНЕЗИ от Софийска вода", б) в офиса на Виваком, служителят ми казва: "Ако имате проблем, обадете ИМ се на Виваком". Имам няколко обяснения: О1. Работодателите са наели психолози да измислят психологически трикове, а след това и да обучат на тях персонала. Целта на тези трикове е да намалят напрежението между клиента и персонала от фронт-офиса, правейки персонала да изглежда асоцииран с клиента и дисоцииран от работодателя. О2. Това е осъзната от персонала омраза към работодателя. Хората от персонала не са прости и могат да си направят извода че ако работодателят използва всяка възможност да "превози" клиента, той няма да се поколебае да "превози" и тях. О3. Срещаме се не със служители на доставчика на услугата, а със служители на негови поддоставчици, които не се чувстват ангажирани със самия доставчик. Каквото и да е обяснението, то не би трябвало да ни радва. Понеже е индикация за това че доставчиците на "масови" услуги крият нещо "под масата". Преди много години, в една далечна галактика ... бях решил да се преквалифицирам от техник в застраховател. Застрахователната компания я започнахме 5 души, и се налагаше всеки да прави всичко. Затова редовно ме пращаха да доставям разни по-обемисти стоки ... че тогава нямаше: диско, реге и доставки по офисите. Нарамил торбите, често срещах предишната ми директорка, която след това злословела пред колегите: "Ама той не е никакъв застраховател, а е закупчик!" Интересно, на мен никога не би ми хрумнало да кажа: "Ама тя не е никаква директорка, след като по цял ден "мери" улиците. По-скоро е геодезистка!"
Поработих като застраховател и реших да ставам счетоводител. Станах и един ден се виждам с одитора на моя бивш работодател-застраховател. Пита ме какво точно работя, обяснявам му и той казва: "Ама това не е счетоводство! Ти не си никакъв счетоводител!" Интересно, на мен никога не би ми хрумнало да му кажа: "Ама ти не си никакъв одитор, след като не знаеш какви са разликите между финансовото и "моето" (т.е. управленското) счетоводство!" Не знам какво точно са искали да ми кажат директорката и одиторът, може би е било това че в един идеален свят, с два семестъра счетоводство и един - финансов анализ, добър счетоводител няма как да станеш. Или пък това че с нула семестъра застраховане няма как да стана застраховател. Е, бих им отвърнал, в един идеален свят счетоводителите вършат работата си идеално и няма нужда от одитори. В един идеален свят и директорите не са толкова важни. Нагазихме смело в пазарната икономика и всички структури на бившия ми техно-работодател се сляха в еднo ЕАД. Сега вече имаше само един директор, озаглавен ИЗПЪЛНИТЕЛЕН. На предишните директори им взеха важните титли, печатите и секретарките. И това ... без да сме в идеалния свят. Иронията на съдбата е че приключих кариерата си като директор. И това ... без нито един семестър по директорство, само със стажа на закупчик и "фалшив" счетоводител, ха-ха-ха! Упражнението да се заблуждаваш че държиш хляба и ножа се практикува от хилядолетия. Първият ни пример ще бъде с онзи отец, който си мислел че реже "хляба" на природата с "ножа" на традицията. Затова, когато Галилео му съобщил за петната по Слънцето, отецът отговорил така: "Заблудил си се, сине мой! Дважди препрочетох Аристотел и не открих нищо за петна по слънцето. Видял си ги заради дефекти в зрението или телескопа ти."
Вторият ни пример ще бъде със съдията Кофинал, осъдил Лавоазие на смърт с думите: "На Републиката химици и учени не ѝ трябват". Мислел че държи хляба и ножа, пък се оказало че 3 месеца по-късно неговата собствена глава заминала под ножа. Движим се напред във времето и стигаме до Алан Тюринг. Той смятал че държи хляба и ножа, т.е. Теста на Тюринг, т.е. властта да оценява кой е интелигентен и кой не е. Не допускал че така както хората могат да оценяват кой компютър е интелигентен и кой не е, така и компютрите могат да оценяват кой човек е интелигентен и кой не е. Днес, в МЕНСА и подобните ѝ, тази работа я върши компютърът. Извън тях, в живия живот, компютърът също решава кой е интелигентен или не, т.е.: а) кой става за свещеник (иноватор, програмист и проектант) в Храма на компютъра; б) кой става само за обикновен мирянин (ползвател) и в) кой за нищо не става (компютърно неграмотният парий). Сигурно сте гледали на филм следния абсурден диалог: Х казва че не може да казва и прави пауза; Y го пита какво не може да казва, а Х отговаря че няма как да го каже (понеже не може да го казва). Подобно абсурдно усещане оставя българското знаме, когато го видим на хартия (нарисувано - за деца, или напечатано - за възрастни).
Елементарно е, погледнете знамето си с очите на чужденец! Как разбира един чужденец гледащ белия лист със знамето ни дали то е бяло-зелено-червено или само зелено-червено? Знамената на другите "бяло-зелено-червени" страни са така избрани, че бялото да е в средата, т.е. абсурдният ефект да бъде минимизиран. Да погледнем знамето ни и с очите на математика! От всичките 2*3! пермутации на цветовете бяло, зелено и червено*, българинът е избрал неподходящата. Защo е така? Дали не е заради плоското му въображение, т.е. неспособността му да се сети че знамето му ще се появи напечатано на хартия? Нека да погледнем знамето и с очите на историка. Може би не става дума за плоско въображение, а за късно освобождение. Толкова късно, че подходящите пермутации с бяло в средата, вече са били заети от Италия (1797 година), Унгария (1790 година) и Мексико (1824 година). Да сменим погледа с погледа на психиатъра, като едновременно сменим и знамето? Какво ли би видял един психиатър в знаме, наградено с орден за храброст, напр. Самарското знаме? __________________________________________________________________ * 2*3! = 3! + 3! (за знамената с хоризонтални, съотв. вертикални, ленти) Горда Стара планина, над ней Дунава синей ... Уникално! Над планините на другите, обикновените, синей небето.
"Трагедията на остаряването е че човек се опитва да използва стари трикове в новите ситуации", казвал математикът Станислав Улам. Умен човек е бил Улам, но не съм сигурен дали е осъзнавал че това не е теорема. Защото е вярно само в някои от случаите.
Ще дам себе си за пример. Обичам да чета старите си блог-постове. От една страна, така ги доразвивам с добавяне на постскриптове или редактиране. От друга страна, така получавам идеи за нови блог-постове. Чудя се, след като съм установил че това върши работа, то защо не правя същото нещо с математическите си размисли. Защо не използвам този стар трик? Всъщност, за първи път го направих преди няколко дни. Зачетох се в нещо което съм писал незнайно кога, и така се "роди" последната ми целочислена редица, онази с перфектните числа (и 6200, което не е такова). Така че ... понякога старите трикове са полезни и в новите ситуации, да ме прощаваш, бай Улам. Независимо от това кой е на власт (цар, партиен секретар или пожарникар), българите които минават за интелектуалци все гледат да са на държавна издръжка.
Законът казва че гражданите са равни. Пълни глупости! Някои са граждани цял живот, а (аристократът на мисълта) Антоан Лоран Лавоазие беше "равен" гражданин само веднъж ... когато трибуналът реши: " В името на Републиката, осъждаме гражданина Лавоазие на обезглавяване".
След време, Лагранж коментирал така: "Отне им миг да отрежат главата му, а сега 100 години няма да стигнат за да израсте подобна!" Както добре разбирате, той не е искал да каже че във Франция ражданията (на граждани) ще спрат за 100 години. Равенството (между хората) води до деградация, защото изисква свеждане (до най-малкия общ делител), а не извисяване (до най-малкото общо кратно).
Можем да илюстрираме горното с математически пример: НОД(5,7) = 1 < НОК(5,7) = 35, а можем и да го кажем съвсем просто: Изравниш ли студента и преподавателя по зоология, те ще започнат да си говорят не за пТички, а за ... жени. Въведение
1. Перфектните числа са познати от хилядолетия като тези числа К, чиято сума на делителите е равна на 2К (например, числото 6). 2. Числата на Оре, познати и като хармонични числа, са числата чиято средно-хармонична на делителите е цяло число (например, числото 6). Доказан е фактът че перфектните числа са числа на Оре (без да са всички числа на Оре). 3. Нетривиалните делители (за целите на нашия пример) на едно число М са всичките му (цели положителни) делители, с изключение на 1 и М. Изложение Вчера открих (без да докажа) интересно свойство на перфектните числа, което те споделят с поне едно неперфектно число на Оре (а именно, числото 6200). Свойство 1: Перфектните числа са числа на Оре, чиито нетривиални делители не са числа на Оре. Задача 1: Да се намери поне още едно число подобно на 6200, или да се докаже че такова не би могло да има. Пищов 1: Ако такова (подобно на 6200) число съществува, то е по-голямо от 137438691328. Задача 2 Предполагам че по-интересният проблем е да се докаже че Свойство 1 е наистина свойство на перфектните числа. Q: Кое обединява в едно множество младите политици, писатели и застрахователи?
А: Вярата им че с приказки могат да направят живота ни по-добър. Q: Кое обединява в едно множество опитните политици, писатели и застрахователи? А: Способността им да ни накарат да повярваме че с приказки могат да направят живота ни по-добър. Има ли в английския и българския думи, които изглеждат така че да не може да се разпознае на кой от двата езика са написани? НОВО
Вицето, която отдавна е известна с "брилянтния" си български*, отново се изцепи: някаква зала била уникална по рода си. Какво да кажа освен:
Залите са като хората - не могат да са уникални по рода си. Помислете за Иван Петров, от рода Петрови. Той не е уникален по рода си, защото всички в рода му са Петрови. Същото важи и за залите - ако нещо е уникално, то нищо не ни дава основание да го наречем зала. ___________________________________ * и особено със стокирането си |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
November 2024
|