Децата в България, казват, намалявали. Търсят се и се намират различни причини. Ще посоча основната, и най-неприятна, причина - децата намаляват защото остаряват.
0 Comments
През ден-два излиза някое заглавие от сорта на "100% от умрелите с КОВИД за деня са били неваксинирани". Супер, това е естествен подбор, казва оптимистът. Глупости, отговаря песимистът, 99% от починалите са излезли от репродуктивна възраст или вече са се размножили.
Преди 3 дни научихме че от НАП пуснали приложение за проверка за фалшиви касови бележки, нищо че такива бележки на практика нямало. Голяма работа, няколко десетки хиляди лева на вятъра! А милионите харчени за Бюро за защита на свидетелите, въпреки че защитени свидетели няма?
Понеже съм с богато въображение, представям си следната парадоксална ситуация в близкото бъдеще: Бюрото за защита на свидетелите ще охранява свидетелите, свидетелстващи срещу виновниците за създаването на ненужното, но скъпо, Бюро за защита на свидетелите. И като започнахме да си говорим за парадоксални ситуации ... в реалността фалшиви касови бележки може и да няма, но това не значи че във виртуалната реалност на НАП такива няма да се появят. Елементарно, Уотсън, ще се появят поради бъгове в приложението на НАП. Наред с Уклона към антропоморфизиране, реификацията е друг порок, характеризиращ мисленето на българина. Всъщност, казват умни глави, антропоморфизирането е частен случай на реификацията.
Какво е реификацията, ли? Склонност да подменяме абстракции с обекти (предмети). Реификация е да смятаме числата за атоми, а математиката - за Вселена (когато казваме че числата са атомите, от които е изградена Вселената на математиката). Във връзка със смяната на властта, у нас се заговори за култура. С театрите трябвало да се случи това, с читалищата - онова, с библиотеките - трето. Класически случай на реификация. Културата е съвкупност от правила (практики, обичаи, закони), тя е по думите на Хеерт Хофстеде "софтуер на ума". Според нашите културни "разбирачи", обаче, културата е хардуер. Не, не е! Това че имаме библиотеки, театри и оперни зали, както и това какви книги и декори има там, не казва нищо за БГ културата. Особено смешно е когато се заговори за "паметници" на културата. За такива се смятат разни занемарени стари къщи и постройки, някои от които наистина са паметници, напр. паметника "Левски" в центъра на София. Ако е погрешно да говорим за култура, когато говорим за "живи" постройки (каквито са оперите и театрите), то дваж по-погрешно е да говорим за култура, имайки предвид мъртви постройки (запуснати къщи и почитани веднъж годишно паметници). Къде е културата на българите: в това че "почитат" свободата, в образа на Левски, или в това че повечето от тях отказват на останалите свободата да решат дали да се ваксинират или не? Елементарно, Уотсън, би казал Хофстеде, българската култура е въплътена във второто, понеже е култура на избягване на несигурността. В този смисъл, Левски (разгледан през рисковете които е поемал) не е представителен за българската култура. "За човека с чук в ръка всеки проблем изглежда като пирон", обичал да казва психологът Маслоу. В афоризма му има три променливи:
х - инструмент (в случая - чук); у - орган (в случая - ръка); z - манипулируемо (в случая - пирон). Ако дадем други стойности на променливите, можем да получим друг афоризъм, например: За човека с обсесия в главата всеки проблем изглежда като съдебно дело. Като казваме "обсесия", имаме прадвид обсесията че сме винаги прави и че нещата се решават истински само в съда. А сега да дадем и пример: Поискали от БГ-прокуратурата да даде номерата на делата, пратени на европрокуратурата, ръководена от Кьовеши. БГ-прокуратурата отказала, дали я под съд и я осъдили да назове делата. Другари ковачи, не можахте ли да забиете пирона по по-лесен начин? Като видяхте че БГ-прокуратурата не иска да ви отговори, не можахте ли да поискате номерата от Кьовеши, вместо да губите времето на съда, след което да влезете отново в режим на изчакване и колебание дали прокуратурата, която не ви даде номерата съгласно закона, ще ви ги даде съгласно съдебното решение? Преди няма и месец заработи поредният български суперкомпютър. Не знам как сте с езиците, ама суперкомпютър се превежда на български като суперизчислител. Затова се питам: какво изчислиха предните БГ суперкомпютри и защо това се пази в тайна?
Шефът на новия суперкомпютър обявил публично че учените и бизнесите, желаещи да го ползват, трябва да внесат предложенията си за разглеждане пред Експертен съвет. Не знам как сте с езиците, но на чист български това може да се каже така: Дадохме парите за суперкомпютър, дайте сега да видим дали, и за какво, можем да го ползваме! Боже, мили Боже, направи така че суперкомпютърът да избегне съдбата на металургичния комбинат "Кремиковци", който първо бе изграден, а после се оказа че в Родината няма руда за него! "Не е задължително да сечете с меча на истината; с него можете и да сочите", сполучливо отбелязва американската писателка Ан Ламот. Само едно е пропуснала да отбележи - какво става когато сочиш на слепци. Елементарно, Уотсън, нищо не става.
Българите са слепи още от времето на Самуил, на сто ще се намери един полусляп. Затова по главите им трябва да се удря, не да им се сочи. Един от скорошните удари е станфордската класация на най-добрите 2% от световните учени, в която имало 50-тина български учени. Вестниците се скъсват да препечатват, а коментаторите с ирония питат защо тези 50 са химици и физици, и къде са прословутите ни юристи, философи, филолози, историци и т.н. Ироничните коментатори са слепи за това че иронията им е насочена към самите тях: в цивилизованите страни юристите, философите, филолозите и историците не се броят за учени (или ако случайно се броят, то се броят за втора ръка и трябва да направят нещо изключително за да влязат в новините, и особено - в класациите). Ето ви класация на 100-те световни учени за 2021! Къде в нея виждате юристи, философи, историци и филолози? Шотландците имат 421 различни думи за сняг. Някои от тях отразяват различни аспекти на снега, а други са техни комбинации. Българите имат една.
Англичаните имат думите time и weather. На българите им е достатъчна думата време. Руснаците имат думите зачем (с каква цел) и почему (по каква причина). Българите се ограничават до защо. Японците имат две думи за Аз-а си: едната за частния, а другата - за публичния му аспект. Това на българина вероятно му звучи като раздвояване на личността. Американците имат две думи за пол: sex и gender. Българите се оправят с една. Думата джендър някои я научиха наскоро, но понеже не знаят значението ѝ, я използват за обида. Някои пък изобщо не са я чували и превеждат "She teaches gender studies at ..." като "Тя преподава граматика в ..." Та затова се чудя: Как можем да сме толкова сложни че да имаме различни облекла за вкъщи, работата, свободното време и официалните случаи, а да сме толкова прости че да имаме по една дума за всички случаи? Общественото здраве не се поддържало с личен избор. То било отговорност за другите около теб, за цялото ни общество. Личен избор било дали да облечеш синя или зелена риза или да пиеш водка или уиски. Когато изборът влияел върху сфери като образованието и поредната провалена учебна година на едно поколение, той не трябвало да бъде личен. Това написал някакъв "демократ" (бивш депутат и настоящ кандидат).
Леле, какво "демократично" проникновение! Според "демократа" мястото на правата и свободите било в магазина (отделите "Дрехи" и "Напитки"), и свършвало на изхода му. Оттам започвало общественото. Да, ама не! Извън магазина също има свобода и личен избор, и хората редовно ги използват (в ежедневието, а и на избори) за да покажат какво е мнението им за подобни "демократи". Току-що го направих и аз! 25 учени от БАН се класирали в класацията на Станфордския университет за най-добрите учени в света през 2020 г. Шест от споменатите 25 били жени (поименно изброени тук). Не ми се търсят допълнителни данни, та затова ще разсъждавам върху наличните:
Как става така че от шестте жени, оказали се в елита на световната наука, само една е академик на БАН? Не е ли това намек че за да си академик на БАН се изискват някакви "специални" качества, с които елитът на световната наука разполага само в единични случаи? Заекът и гарванът бягали от вълка, но стигнали до пропаст.
- Ами сега какво ще правим? - попитал заекът. - Ще прелетим - отговорил гарванът. - Ама аз не мога да летя - проплакал заекът. - Абе, аз ти давам идеята, пък ти се оправяй - отговорил гарванът и литнал. Левон Хампарцумян решил да се прави на мъдрец и посъветвал българите как да се пазят от инфлацията: ако олиото ви е скъпо, купувайте олио от чужбина. Едни се оплакали че нямат коли, международни паспорти, ваксинации, пари за бензин, свободно време за пътувания и т.н. Други го попитали какво ще стане с цените на олиото у съседите след като те се научат че ние сме се научили да пазаруваме олио у тях. "Абе, аз ви давам идеята, пък вие се оправяйте", отговорил Хампарцумян. Е, как да завършим освен с афоризъм от Джеймс Гиъри: Често съветите са безплатни, защото нищо не струват. Адвокатът Пешо цитира член 313 от Наказателния кодекс как за н'ам к'во си се присъждали до 3 години лишаване от свобода или до 300 лева глоба. Ех, каква евтиния, радва се рецидивистът Гошо, една година свобода може да се купи за 100 лева.
Онзиденшният БГ "елит" излизаше от МГИМО, вчерашният - от Академията на МВР, днешният сякаш излиза от Харвард. Има само една тънкост, всеки говори откъде са излезли, но никой не казва как са се справяли с учението там. Това не е важно, ще кажете, по-важно е как се справят след това. След което многозначително ще замълчите.
Не мълчете многозначително, моля! Усвоените знания, при условие че наистина са усвоени, водят до успех в теорията (генериране на нови знания) или практиката (успешно прилагане на старите знания за постигане на нови и полезни резултати). Е, къде са им резултатите на набедените за елит? Дали липсата на информация не се дължи точно на това, заради което се хвалят с имена на учебни заведения, а не с конкретни лични академични постижения? Така ще се хвалят и в бъдеще: не с това какво са направили докато са били министри, а с това че са били министри. Да се учиш цял живот е едно, да си ученик цял живот – съвсем друго. Леонардо да Винчи се учил до края на живота си, но спрял да бъде ученик в момента, в който напуснал школата на Андреа дел Верокио.
Българските деца ги учат дълго и напоително на литература. Под учене на литература се има предвид четене на оригиналите и особено - писане на анализи, но не и опити за писане на литература. По тази причина, децата остават с впечатление че голямото творчество е в четенето и анализирането, а не в писането. Вярно е че и в анализирането може да има творчество, но в училищното анализиране творчеството го няма, защото то се прави по поръчка: както и да анализираш Вазов, ти все трябва да го изкараш Патриарх на българската литература. В училище никакво творчество няма да те спаси, ако творчески стигнеш до извода че Вазов е дребен провинциален писач oт времето на Достоевски, Толстой, Тургенев, Уитман, Мелвил, Емерсън и т.н. Писането по поръчка се практикува не само в училищата, там просто се „наливат основите“. Голямото писане по поръчка започва след университета. В момента, какви ли не автори, кичещи се като пауни с докторатите си, упражняват перата си в плоски анализи защо, след като не искал да се ваксинира, българинът бил прост и не бил европеец. Интересно защо въображението на анализаторите спира до: а) една дефиниция на проблема – нямаш ваксина, ерго не си европеец; б) едно решение на проблема – задължителното ваксиниране? Що за интелектуалци сте, драги ми дами и господа, ако само това ви хрумва? На този интелектуален „подвиг“ е способен всеки випускник на милиционерското училище. Един предмет = Един учебник. Един проблем = Едно решение. Вазов = Патриарх. Ваксина = Задължителна. Колко прост е светът на простия човек, неспособен да надрасне ученичеството! Гордееш се с това че всичко могат да ти вземат, само не знанията и дипломите? Могат ли знанията ти да се телепортират, ако някой реши да ти вземе главата или Алцхаймер - паметта? А ако това се случи, то каква би била ползата от дипломите ти?
Българите гласуват така, както пазаруват в магазина - несериозно. Я дай да купим водка "Немироф" с мед и люти чушки. Ако не ни хареса, ще я изпием с отвращение, пък следващия път ще си купим нещо друго, напр. "Зубровка" с бизонова трева.
Ако искате да пиете водка, разберете едно - водката трябва да е безцветна и с вкус на спирт. Ако искате шарени и сладникави питиета - пийте коктейли! А ако искате да гласувате така, както избирате водка, то не забравяйте че политическият махмурлук може да трае хиляди пъти по-дълго от водковия. Q: Да крадеш е престъпление, да крадеш от сляп човек е двойно престъпление! Що е то?
А: Не знам що е, ама се сещам за 32-то латино-Грами: уж е на ФСБ, а реално е в дома на слепия Хосе Фелисиано. Q: Ами ако наистина е на ФСБ? А: Мъка ми е за за акъла им! Как за 31 години не са се сетили да му пишат да им прати наградата? Ех, ако хан Аспарух не бе завил наляво, а бе продължил направо докато не се блъсне в Алпите. Това си мечтае БГ автор и продължава: тогава щяхме да пеем йодлери, да охраняваме папата и да измислим часовника с кукувичка.
Авторът сякаш мисли че страната е заразила българите, а не българите - страната. Ако не бяха завили наляво, българите щяха да заразят Швейцария. Тогава: > вместо йодлери, там щеше да се пее чалга, > папата щяха да го охраняват италианци, а > часовника с кукувичка щяха да го измислят немци ог Гласхюте. Е, има обяснение тази мечтателност на българина. Тя е наследство от аспаруховия татко, който си мечтаеше че като преразкаже на синовете си баснята на Езоп за снопа с пръчки, ще успее да ги задържи заедно ... пък те на следващия ден се разделиха и потеглиха по всички посоки на света, че на всичкото отгоре правеха завои ... според някои - на неправилните места. Преди близо 2 години си купих маратонки за 14 лева. Разлепвайки недобре залепените етикети с цените, разкрих историята им: били са произведени в Турция за продажба единствено на територията на Мексико; не са се продали в Мексико и са отишли на по-ниска цена в САЩ; не са се продали в САЩ, затова са минали на все по-ниски цени през Британия и Австрия, преди да стигнат до България.
Историята на маратонките ти не е интересна, ще кажете. Прави сте. Интересен е въпросът който ми хрумна: Дали има страна с "по-задна" география, където отиват маратонките непродаваеми за 14 лева в България? - Като млад Александър Велики се учил при Аристотел - казва на студентите си Спирос. - Завзелият половината свят Тамерлан не се посвенил да поиска и получи край обсадения Дамаск 7-седмичен курс по история от Ибн Халдун. Вашият цар Симеон пък се е учил в прочутата Магнаурска школа в Константинопол.
Ромейските императори бяха добре обучени - усетеха ли недостиг на стоки и човешки ресурси, те си ги произвеждаха или наемаха. За справка, в периода 10-14 век елитната охрана на императора е от скандинавски наемници. А Симеон? Когато успя да изведе България на 3 морета, той нито можа да произведе свои кораби, капитани и моряци, нито се сети да наеме чужди. Което ме подсеща да се запитам: защо не знаем имената на учителите на Симеон, така както знаем имената на учителите на Александър и Тамерлан? - Елементарно, Уотсън - намесва се зубрачката с големите очила, - или магнаурската му школовка е била безуспешна, или е бил основател на школата на калинките с фалшивите дипломи. Ако е първото, то учителите са избягвали да споменават името на Симеон (за да не се срамуват). Ако е второто, учителите просто не ги е имало. ... сигурно разговаряш с химик. Има нещо нереалистично в идеята за атомизираното общество - това че атомите му биха могли да се свържат в стабилни и красиви комбинации (ако не по други причини, то по случайност).
Не съм химик, и мисля че обществото ни е математизирано: > всяка двойка хора са взаимно-прости - защото всеки мисли другия за прост човек; > хората са точки в генерална позиция - защото мненията на нито една двойка не съвпадат и защото не съществува (партийна) линия способна да свърже (т.е. удовлетвори интересите на) която и да било тройка. Край известна квартална перачница двама от перачите си казват довижданията и се отправят към ролсройсите си. Как са се барнали само, мисли си Стаменко, искрящо-бели ризи с дълги ръкави, дълги тъмни панталони и италиански мокасини. Явно колите и дрехите са стрували много, та и на двамата не са им останали пари за чорапи.
Какво ли си мислят, пита се Стаменко. Че си приличат с Доналд Тръмп заради колите, и с Алберт Айнщайн - заради акъла и липсващите чорапи? Каквото и да си мислят, те на практика са най-обикновени квартални перачи, решава Стаменко и продължава по пътя си. Новото се ражда лесно, старото се вслушва в "завета" на Брус Уилис и не ще да умира. Така се оказахме с:
> 2 БСП-та, > 2 ДПС-та, > 2 академии на науките, > две радиа "Зи-рок", > 2 ЦСКА-та. Днес научавам че сме имали едновременно две групи "Диана експрес". Няма да се учудя, ако след изборите се пръкне и втори ГЕРБ. Ако не бях станал държавен служител, нямаше да повярвам че е възможно да се съберат толкова дебили на едно място.
|
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
May 2024
|