От хиляди години стотици историци разнищват подвизите на Александър Велики. Как не им стигнаха времето и силите да ги разнищят, при условие че на Александър му стигнаха 33 години да ги извърши?
0 Comments
Всеки трябва да има свобода на словото, но не и във всички случаи. Трябва да ограничаваме свободата на "словото с късите крака", т.е. да не даваме възможност на свободното слово да заблуждава (умишлено или от неграмотност).
Един от случаите, в които свободното слово заблуждава, е когато обръща посоката на причинността. В зависимост от гледната точка можем да кажем че: > Харисън Форд е разбил самолет в голф игрище или > Харисън Форд е разбил голф игрище със самолет, но няма валидна гледна точка, която да оправдава изказването че Форд е получил наранявания на главата. След като той е разбил самолета и игрището, той си е причинил наранявания на главата, а "наранявания" са получили игрището и самолетът. Някои казват че изпражненията на Еверест са заплаха за здравето на алпинистите. Ситуацията е точно обратната: изпражненията на алпинистите са заплаха за "здравето" на Еверест. В очите на човек симетрията е красота. Колкото по-симетрично е едно лице, толкова по-красиво изглежда то. Никак не е чудно че хората се впечатляват от: египетските пирамиди, Айфеловата кула, дворците на царе и президенти.
Симетрични са не само нещата, видими с просто око. Симетрични са атомите и галактиките. Симетричен е и човешкият живот: първо се раждаш и растеш, след това старееш и умираш. Смъртта – това е единствената възможност да избягаш от симетрията. От симетрията можеш и да избягаш, но от смъртта не можеш. Въпреки това трудно можем да си представим изчезването си. Трудно можем да си представим дори изчезването на каляската (ако дълго време сме се возели на такава) и на ръчния телефонен номератор (ако десетилетия сме обслужвали или сме били обслужвани от такъв). Да, но те изчезнаха и бяха заменени от автомобила и автоматичната телефонна централа. Изчезнаха и съответните поминъци (на кочияшите и телефонистките) и на доста хора се наложи да се преквалифицират в копаене на канали, носене на тухли и садене на картофи. Която и година на 19-и век да приемем за начало на държавното пенсионно осигуряване (ДПО), ясно е едно: в началото е имало хора, получили пенсия наготово, т.е. без да са внасяли осигурителни вноски (изобщо или в достатъчен размер). Техните пенсии са били плащани от бъдещите пенсионери. Учудва ме как хората си мислят за ДПО. Уж знаят за смъртта на каляските и ръчните телефонни номератори, но не вярват в смъртта на ДПО, а го смятат за вечно. Да, ама нищо не е вечно: не само човекът, но и Вселената. Животът на ДПО ще бъде също толкова симетричен, колкото е и човешкият. Така както при раждането на ДПО е имало хора, получавали пенсии без да са ги заслужили, така при смъртта му ще има много хора, които са заслужили пенсия, но няма да я получат. На стари години ще им се наложи да правят това, което се наложи да правят споменатите кочияши и телефонистки: да копаят канали, да носят тухли и да садят картофи. В парковете, стотици младежи се наливат с бира (успешно) и се пробват в пеенето, свиренето на китари, тимпани и дудуци (неуспешно). Ако речеш да им обясниш че биха могли да пречат на някого, те ти обясняват че можели да правят каквото си искат, където си искат.
На улицата, стотици шофьори карат с 5 км/ч, защото говорят по мобилните си телефони, или спират за да си поговорят с познати. Когато някой от колоната зад тях се опита да им обясни че пречат на движението, те му обясняват че щели да карат така, както си искат. Посвирят, попеят, покарат, поговорят, а вечер са на протестите да се бунтуват срещу политиците, които ..... "правят каквото си искат, мръсниците". |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
May 2024
|