Когато компютърът каже "Грешка", той вече ви е разпознал като човек. Но е "добре възпитан" и не иска да каже: "Такава глупост само един човек може да направи". Колкото по-дълго или учтиво е съобщението за грешка, толкова по-обидно е на практика. Kогато се сблъскате с "Аргументът в позиция 1 би трябвало да бъде Списък или Стринг", това всъщност означава "Абе, глупак с глупак, защо не се върнеш в първи клас и не научиш езика, преди да се опитваш да комуникираш с висшисти (т.е. висши същества) като мен?" Изразът "Дълбочината на рекурсия 1024 е превишена" замества "Абе, тъпанар, колко пъти трябва да изядеш едно нещо, за да разбереш че е л***о?"
Ако съм прав, то ще излезе че компютрите са интелигентни доста отдавна. Пълни глупости, ще кажете, нали да отговарят така са ги програмирали хората. Съвсем не са глупости, ще отговоря аз, това че нас също са ни програмирали хора (тате и мама, дядо и баба, учителката и професорът, шефът в работата и шефката вкъщи) съвсем не значи че ние не сме интелигентни. И точно защото компютърът не го програмираха баба и дядо, а Тюринг и компания ... точно затова той може би е по-интелигентен от нас.
Да виждаш интелигентността в интелигентния е признак на интелигентност. Затова американските психолози измислиха Теста за интелигентност "Тверски": колкото по-бързо разбереш че Амос Тверски е по-интелигентен от теб, толкова по-интелигентен си ти. А сега ... прочетете още веднъж първото изречение от този параграф и ще можете да схванете Парадокса на Тюринг: Тюринг се оказа достатъчно интелигентен за да измисли и програмира компютъра, и недостатъчно интелигентен за да оцени (потенциала на) интелигентността му.