Критичният наблюдател лесно би установил че ако се чувстваш част от линия, то има нещо тъмно в друга част от рода ти. Точно по тази причина, най-извисените сред нас се чувстват част от значително по-сложни математически обекти, наречени "насочени графи". Познахте, имам предвид родословните дървета.
Ако тръгна да се напъвам, бих могъл да се почувствам част от някаква линия, само дето в нея цилиндрите и кринолините са заменени с по-модерните костюми и рокли, а пианото - с книги (драми от Есхил, истории от Ксенофонт, разкази от Михалаки Георгиев, романи от Лион Фойхтвангер, неорганична химия и забавна математика). Към колекцията добавих и мои книги: история, философия, икономика, психология и ... отново математика.
Не, няма да се напъвам, не се чувствам част от линия. Чувствам се точка. Защото нито баба и дядо, нито мама и тате, определиха това което съм. Така както минах през Ксенофонт и Михалаки Георгиев, така щях да мина и през бьозендорфера (ако го имаше). С интерес, и ... толкова.
Не мога да се чувствам линия, защото да препрочиташ Ксенофонт или да изпълняваш някаква соната за 20-ти път е пълна скука. Така както би било скука да преживявам отново, или да служа за удължаване на, чужди животи и професии, без значение дали дядови или таткови. Предпочитам да търся моята соната и да пиша моята книга. Вместо, подобно на баба, да преподавам чужди теореми, аз откривам и доказвам собствени.
По-добре да поставиш собствена точка, отколкото да следваш чужди линии!